Майкъл Конъли - Отменена присъда

Когато влезе, видя пред една от мивките Джесъп. Беше се навел напред и си миеше ръцете. Очите му бяха под долния край на огледалото и не забеляза, че Бош е зад него.

Детективът остана неподвижен и известно време го наблюдава, мислейки си какво ще каже обвиняемият, когато срещне погледа му.

Но точно когато Джесъп вдигна глава и го видя в огледалото, вратата на една от кабините вляво се отвори и отвътре излезе заседател номер десет. Настъпи неловко мълчание.

Накрая Джесъп измъкна книжна салфетка от автомата, подсуши си ръцете и я хвърли в кошчето. После се насочи към изхода, а заседателят зае неговото място на мивката. Бош безмълвно тръгна към един писоар, но се озърна назад към Джесъп, докато онзи излизаше навън.

Детективът го застреля в гърба с показалец. Джесъп така и не се усети.

През почивката се отбих при следващата си свидетелка и се уверих, че е готова да даде показания. Оставаха ми още няколко минути, затова потърсих Бош и го открих на опашката за кафе на долния етаж. Заседател номер шест чакаше през двама души от него. Хванах Хари за лакътя и го дръпнах настрани.

— После ще си вземеш кафе. И без това нямаш време да го пиеш. Исках да знаеш, че обядвах с твоето гадже от Бюрото.

— Какво? С кого?

— С агент Уолинг.

— Тя не ми е гадже. Защо е обядвала с теб?

Поведох го към стълбището и докато разговаряхме, се качихме горе.

— Мисля, че искаше да обядва с теб, обаче ти се чупи толкова бързо, че тя се задоволи с мен. Искаше да ни предупреди. Каза, че гледала и четяла репортажите за процеса и според нея, ако Джесъп нанесе удар, щяло да е скоро. Той реагирал на напрежението и сигурно никога досега не е бил подложен на толкова силен стрес.

Бош кимна.

— Горе-долу за същото исках да поговорим и аз.

Той се огледа, за да се увери, че никой не ги чува.

— Колегите от ЗСР казват, че от началото на процеса нощната активност на Джесъп се усилвала. Вече излизал всяка нощ.

— Ходил ли е на вашата улица?

— Не, от една седмица не е бил нито там, нито на другите места по „Мълхоланд“. Но през последните две нощи е вършил някои нови неща.

— Какви, Хари?

— В неделя го проследили от Венис нататък покрай плажа. Отишъл при стария склад под кея в Санта Моника.

— Какъв склад? Какво означава това?

— Стар градски склад, който толкова пъти е заливан от морето, че е заключен и изоставен. Джесъп изкопал дупка под дъсчената стена и пропълзял вътре.

— Защо?

— Кой знае? Не са могли да влязат, рискували са да се разкрият. Обаче това не е истинската новина. Истинската новина е, че снощи се е срещнал с двама души в „Таунхауз“ във Венис и после отишъл при някаква кола на един от крайбрежните паркинги. Единият извадил от багажника нещо увито в пешкир и му го дал.

— Пистолет ли?

Бош сви рамене.

— Не са могли да видят, но идентифицирали единия от мъжете по регистрационните номера на колата. Маршал Даниълс. Бил е в „Сан Куентин“ през деветдесетте, по едно и също време с Джесъп.

Започвах да се заразявам от напрежението и настойчивостта, които Бош излъчваше.

— Може да са се познавали. За какво е лежал Даниълс?

— Наркотици и оръжие.

Погледнах си часовника. Трябваше да се връщам в залата.

— В такъв случай трябва да допуснем, че Джесъп е въоръжен. Можем още сега да прекратим освобождаването му под гаранция за връзки с осъден престъпник. Имат ли снимки на Джесъп и Даниълс заедно?

— Имат, обаче не съм сигурен, че трябва да го правим.

— Ако е въоръжен… Смяташ ли, че момчетата от ЗСР ще го спрат, преди да направи ход?

— Да, но ще ни е от полза да знаем какъв ще е този ход.

Влязохме в коридора и не видях следа от съдебни заседатели и когото и да е друг от процеса. Всички освен мен бяха в залата.

— Ще поговорим за това по-късно. Трябва да се връщам в съда, иначе съдията ще ми срита задника. Аз не съм като Ройс. Не мога да си позволя заседание за неуважение към съда само за да спечеля точка пред заседателите. Иди да доведеш Атуотър в залата.

Забързах към Отдел 112 и грубо изблъсках двама зяпачи, които мудно влизаха вътре. Съдия Брайтман не ме беше изчакала. Видях, че всички освен мен са по местата си и съдебните заседатели вече се настаняват в ложата. Тръгнах по пътеката, минах през портала и се вмъкнах зад масата до Маги.

— Размина ти се на косъм — прошепна ми тя. — Струва ми се, че съдията се надяваше да изравни резултата, като този път накаже теб за неуважение към съда.