Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Защо ДНК сигнатурата на Кенсингтън Ланди е в база данните КОДИС? — попитах аз.

— Защото в Калифорния има закон, според който всички заподозрени в извършване на углавно престъпление са длъжни да дадат ДНК проба. През две хиляди и четвърта година господин Ланди е бил арестуван за пътнотранспортна злополука с нанасяне на телесни повреди. Въпреки че в крайна сметка се признал за виновен по предявените му по-леки обвинения, първоначално е бил обвинен в углавно престъпление, с което се е задействал ДНК законът при вкарването му в ареста и неговата ДНК сигнатура е била въведена в системата.

— Добре. А сега да се върнем към роклята на жертвата и семенната течност по нея. Как определихте, че семенната течност се е озовала върху роклята в деня, в който е убита Мелиса Ланди?

Отначало въпросът като че ли обърка Атуотър. Биваше я да прави театър.

— Не съм определяла такова нещо — отговори тя накрая. — Не е възможно да се установи точно кога се е случило това.

— Искате да кажете, че тя може да е била върху роклята седмица преди нейната смърт, така ли?

— Да. Няма как да разберем.

— Ами месец преди това?

— Възможно е, защото има…

— Ами година?

— Също…

— Възразявам!

Ройс се изправи. Крайно време беше, помислих си.

— Ваша светлост, колко време ще продължава това, след като свидетелката отговори на въпроса?

— Оттеглям въпроса си, ваша светлост. Господин Ройс има право. Свидетелката вече отговори на въпроса.

Замълчах за момент, за да подчертая, че с Атуотър ще продължим в нова насока.

— Госпожо Атуотър, неотдавна сте направили втори анализ, свързан с делото на Мелиса Ланди, нали?

— Да.

— Бихте ли ни разказали подробностите?

Преди да отговори, тя прехвърли розовия кичур зад ухото си.

— Да, става въпрос за извличане на ДНК и сравнение на проби от косми. Косми от жертвата, Мелиса Ланди, които са били взети по време на аутопсията, както и космите от камиона, шофиран от обвиняемия Джейсън Джесъп.

— За колко проби става дума?

— В крайна сметка по една от всеки. Целта ни беше да извлечем ядрена ДНК, каквато се съдържа само в корена на космите. От космите, открити в камиона, имаше само един подходящ. Ние сравнихме ДНК от корена на този косъм с ДНК от пробата, взета при аутопсията.

Преведох я през процеса, като се опитвах обясненията й да са колкото може по-прости. Като по телевизията. Държах под око свидетелката и в същото време наблюдавах съдебните заседатели, за да се уверя, че внимават и са доволни.

Накрая излязохме от отсрещния край на тясно специализирания генетичен тунел и стигнахме до заключенията на Лиса Атуотър. Тя показа на екраните няколко цветово кодирани схеми и графики и подробно ги обясни. Но в края на краищата всичко се свеждаше до едно и също — за да го усетят, заседателите трябваше да го чуят. Най-важният принос на свидетеля в съдебната зала са неговите думи. След като бяха показани всички диаграми, дойде време за думите на Атуотър.

Отново погледнах часовника на задната стена. Движех се точно по разписание. След по-малко от двайсет минути съдията трябваше да закрие заседанието. Обърнах се и се приготвих да нанеса решаващия удар.

— Госпожо Атуотър, изпитвате ли някакви колебания или съмнения относно генетичното съвпадение, за което свидетелствахте?

— Не, абсолютно никакви.

— Убедена ли сте отвъд всякакво основателно съмнение, че косъмът, взет при аутопсията на Мелиса Ланди, напълно съвпада с пробата, взета от косъм от камиона, който обвиняемият е карал на шестнайсети февруари хиляда деветстотин осемдесет и шеста година?

— Да.

— Има ли количествен начин да илюстрирате това съвпадение?

— Да, както показах преди малко, ние сравнихме девет от тринайсетте генетични маркера в протокола на КОДИС. Комбинацията точно от тези генетични маркери се среща при един от едно цяло и шест трилиона индивиди.

— Искате да кажете, че вероятността косъмът, открит в камиона, шофиран от обвиняемия, да не принадлежи на Мелиса Ланди, е едно на едно цяло и шест трилиона, така ли?

— И така може да се каже, да.

— Госпожо Атуотър, случайно да знаете колко е броят на населението на света в момента?

— Почти седем милиарда.

— Благодаря ви, госпожо Атуотър. Засега нямам повече въпроси.

Отидох до мястото си и седнах. Веднага се заех да събирам папки и документи, за да ги напъхам в куфарчето си и да си отида вкъщи. Този ден беше отминал и ми предстоеше дълга нощ, през която щях да се готвя за следващия. Съдията явно не ми се сърдеше, че съм свършил десет минути по-рано. Тя също се ориентираше към приключване и изпращаше съдебните заседатели.