Майкъл Конъли - Отменена присъда

След това стигна до три скелета, използвани за боядисване и ремонти на кея. Изглеждаха недокосвани отдавна и бавно потъваха в пясъка.

В дъното имаше редица затворени складови помещения, но дървените стени се бяха напукали и нацепили с времето и осигуряваха доста съмнителна изолация.

Вратите им не бяха заключени и Бош тръгна покрай тях. Установи, че всички са празни, докато стигна до предпоследното, на чиято врата висеше лъскав нов катинар. Той насочи лъча на фенерчето в една цепнатина на стената и надникна вътре. Видя нещо, което приличаше на край на одеяло, но нищо повече.

Върна се при вратата, приклекна пред нея, лапна фенерчето и извади два шперца от портфейла си. Зае се с катинара и скоро установи, че има само четири обръщача. Успя да го отключи за по-малко от пет минути.

Влезе в ограденото пространство и откри, че е почти празно. На земята лежеше сгънато одеяло с възглавница отгоре. Нищо друго. В доклада от наблюдението на ЗСР се казваше, че предишната нощ Джесъп е вървял по плажа с одеяло в ръце. Не се посочваше дали го е оставил под кея, нито пък се споменаваше за възглавница.

Хари дори не знаеше дали се намира на мястото, до което е стигнал Джесъп. Плъзна лъча по стената и по долната страна на кея, където ясно видя очертания на капак, също заключен с нов катинар.

Беше съвсем сигурен, че е под паркинга. От време на време отгоре се чуваше шум на автомобили — клиентите се прибираха у дома. Предполагаше, че капакът се използва като товарна врата за складиране на материали. Можеше да домъкне едно от скелетата и да се покатери, за да проучи втория катинар, ала реши да не си прави труда и излезе от помещението.

Докато заключваше катинара, усети, че телефонът вибрира в джоба му. Бързо го извади, очакваше да научи от диспечера на ЗСР, че Джесъп е тръгнал нанякъде. На дисплея обаче пишеше, че се обажда дъщеря му. Той отвори телефона и каза:

— Здрасти, Мади.

— Тате? Там ли си?

Гласът й се чуваше тихо и плисъкът на вълните го заглушаваше.

— Тук съм — извика Бош. — Какво се е случило?

— Кога ще се прибереш?

— Скоро, миличка. Имам още малко работа.

Тя още повече сниши глас и Бош трябваше да запуши с длан другото си ухо. От отсрещния край долитаха звуците на магистралата и Хари разбра, че Мади е на задната веранда.

— Тате, тя ме кара да пиша домашни, които са ми чак за другата седмица.

Пак я беше оставил със заместник-директорката Сю Бамбро.

— Значи другата седмица ще си й благодарна, когато всички други ги пишат, а ти вече ще си готова с тях.

— Цяла вечер пиша домашни, тате!

— Искаш ли да й кажа да те остави да си починеш?

Дъщеря му не отговори и Бош си помисли, че тя се обажда просто защото иска баща й да е наясно с мъката, която е принудена да търпи, но не иска той да се намесва.

— Знаеш ли какво, когато се прибера, ще напомня на госпожа Бамбро, че вкъщи не си на училище и няма нужда да работиш през цялото време. Съгласна ли си?

— Ами да. Защо не може просто да стоя при Рори? Не е честно!

— Може би следващия път. Трябва да се връщам на работа, Мадс. Може ли да поговорим за това утре? Искам да си си легнала, когато се прибера.

— Както кажеш.

— Лека нощ, Маделин. Провери дали всички врати са заключени, вратата на верандата също. Ще се видим утре.

— Лека нощ.

Ясно усети неодобрението в гласа й. Тя прекъсна преди него. Бош затвори телефона и тъкмо го пъхаше в джоба си, когато чу нещо като трясък на метал. Идваше откъм дупката, през която беше проникнал в склада. Веднага изгаси фенерчето и тръгна към покритата с брезент лодка.

Приклекна зад нея и видя човешка фигура, която се изправи до стената и тръгна в мрака без фенерче. Движеше се без колебание към складовото помещение с новия катинар.

На паркинга горе имаше улични лампи и светлината им се процеждаше между гредите. Когато фигурата мина през една от светлите ивици, Бош видя, че това е Джесъп.

Детективът се сниши още повече и инстинктивно плъзна длан към колана си, за да се увери, че пистолетът му е там. С другата ръка извади телефона и натисна бутона за заглушаване на звука. Не искаше диспечерът на ЗСР изведнъж да си спомни, че трябва да го извести за местонахождението на обекта.

Забеляза, че Джесъп носи торба, която изглеждаше доста тежка. Той отиде направо при заключения склад и скоро отвори вратата. Явно имаше ключ за катинара.

Джесъп се отдръпна и ивица светлина пресече лицето му, докато се обръщаше и оглеждаше целия склад, за да се увери, че е сам. После влезе в помещението.