Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Защото трябваше да напиша всички ония домашни. Исках да си отдъхна малко, преди да си легна.

— Добре. Виж, би ли ми дала госпожа Бамбро?

— Тате, аз съм в спалнята си и съм по пижама.

— Няма нищо, просто иди до вратата и й кажи да вдигне телефона в кухнята. Трябва да поговоря с нея. И в това време се облечи. Напускаш къщата.

— Какво?! Тате, имам…

— Чуй ме, Маделин. Важно е. Ще кажа на госпожа Бамбро да те заведе у тях, докато дойда. Искам да напуснеш къщата.

— Защо?

— Няма нужда да знаеш. Просто направи каквото те моля. Хайде, дай ми госпожа Бамбро, ако обичаш.

Тя не отговори, но Бош чу, че вратата на стаята й се отваря и после дъщеря му каза:

— За вас е.

След няколко секунди слушалката на деривата в кухнята се вдигна.

— Ало?

— Сю, обажда се Хари. Искам да направиш нещо. Искам да заведеш Мади у вас. Веднага. Аз ще дойда след по-малко от час и ще я взема.

— Не разбирам.

— Виж, Сю, тази вечер следихме един тип, който знае къде живея. И го изпуснахме. Няма основания за паника и не е сигурно, че се насочва към вас, обаче искам да взема всички предпазни мерки. Затова с Мади напуснете къщата. Незабавно. Идете у вас и след малко ще дойда и аз. Ще го направиш ли, Сю?

— Тръгваме веднага.

Силата, която излъчваше гласът й, му хареса и той си помисли, че тя навярно идва с това да си учител и заместник-директор в системата на общественото образование.

— Добре, тръгвам натам. Обади ми се веднага щом стигнете у вас.

Само че не тръгна натам. След разговора той прибра телефона, спусна се по стълбището на плажа и се върна при дупката под стената на склада. Вмъкна се вътре и този път освети с фенерчето пътя си до заключеното помещение. Отново извади шперцовете и се зае с катинара, като през цялото време мислеше за бягството на Джесъп. Можеше ли да е съвпадение, че е излязъл от апартамента си в момента, в който наблюдателят от ЗСР е напуснал поста си, или знаеше за наблюдението и се беше измъкнал при първа възможност?

Точно сега нямаше как да разбере.

Накрая успя да отключи, въпреки че му отне повече време от първия път. Влезе вътре и насочи лъча към одеялото и възглавницата на земята. Там беше торбата, която Джесъп носеше. Отстрани пишеше „Ралфс“. Хари приклекна и тъкмо се канеше да я отвори, когато телефонът му иззвъня. Обаждаше се Джейкс.

— Открихме го. В момента е на „Нилсън“ при Оушън Парк. Като че ли се прибира вкъщи.

— Тогава гледайте този път да не го изпуснете. Трябва да затварям.

Той прекъсна връзката, преди Джейкс да отговори, и незабавно набра мобилния на дъщеря си. Мади пътуваше в колата със Сю Бамбро. Бош й каза, че могат да обърнат и да се приберат вкъщи. Новината не беше посрещната с облекчение и благодарност. Дъщеря му продължаваше да е разстроена и ядосана, задето я е уплашил. Хари не можеше да я обвинява, но и нямаше време да разговаря с нея.

— Ще се прибера след по-малко от час. Тогава ще поприказваме, ако си още будна. Доскоро.

Той прибра телефона в джоба си и отново насочи вниманието си към торбата. Отвори я, без да я мести.

Вътре имаше десетина малки консервени кутии с плодове — праскови на парченца в гъст сироп, нарязан на кубчета ананас и плодова салата. Имаше и пакет с пластмасови вилици. Бош дълго се взира в съдържанието на торбата, после плъзна поглед по стената към гредите на тавана и заключения капак и прошепна:

— Кого ще водиш тук, Джесъп?

Всички погледи бяха вперени в дъното на залата. Беше време за голямото събитие и въпреки че имах място на първия ред, пак щях да съм само зрител като всички останали. Това не ми допадаше особено, но щях да го преглътна. Вратата се отвори и Хари Бош въведе главната ни свидетелка. Сара Ан Глисън ни бе казала, че няма нито една рокля и не иска да си купува само за да даде показания. Носеше черни дънки и лилава копринена блуза. Изглеждаше красива и уверена. Нямахме нужда от рокля.

Бош остана от дясната й страна и когато й отваряше портала, я закри с тяло от Джесъп, който седеше на масата на защитата, обърнат, като всички останали, към своята главна обвинителка.

Хари я остави да измине пътя до свидетелската скамейка сама. Маги Страшната вече стоеше на катедрата и топло се усмихна на Сара, когато тя мина покрай нея. Това беше и неин момент и аз видях в усмивката й надежда и за двете.

Сутринта мина добре. Първо даде показания Бил Клинтън, бившият шофьор на „паяк“, след което мястото му зае Бош и остана там до обедната почивка. Клинтън разказа своята история за деня на убийството и как Джесъп взел неговата шапка с емблемата на „Доджърс“ точно преди да участват в импровизираното разпознаване пред къщата на Уиндзор Булевард. Той свидетелства и че шофьорите на „Аардварк“ често използвали и добре познавали паркинга зад „Ел Рей“, както и че сутринта на убийството Джесъп предявил претенции за „Уиндзор“. Това носеше солидни точки на обвинението и по време на кръстосания разпит Клинтън не се даде на Ройс.