Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Абсолютно никакво.

Маги отново погледна съдията.

— Ваша светлост, може да е малко рано, но мисля, че е по-добре сега да направим следобедната почивка. Оттук нататък ще продължа в друга насока със свидетелката.

— Много добре — съгласи се Брайтман. — Ще се съберем след петнайсет минути. Очаквам да видя всички пак тук в два и трийсет и пет. Благодаря.

Сара каза, че иска да отиде до тоалетната, и напусна залата с Бош, който я придружи, за да се погрижи свидетелката да не се засече с Джесъп в коридора. Маги седна на масата на обвинението и се наведохме един към друг.

— В джоба са ти, Маги. Цяла седмица тъкмо това са чакали да чуят и беше по-добре, отколкото са очаквали.

Тя знаеше, че говоря за съдебните заседатели. Нямаше нужда от моето одобрение или насърчение, но трябваше да й отдам дължимото.

— Сега идва трудната част — отвърна бившата ми жена. — Надявам се Сара да издържи.

— Справя се страхотно. И съм сигурен, че в момента Хари й го казва.

Маги не отговори, а запрелиства бележника с общия сценарий на разпита. Скоро потъна в работата, която й предстоеше през следващия час.

Когато Сара Глисън излезе от тоалетната, Бош трябваше да прогони репортерите. Поведе я обратно към залата, като я закриваше с тяло от камерите.

— Много добре се справяш, Сара — каза й той. — Продължавай така и този тип ще се върне там, където му е мястото.

— Благодаря, но това беше лесната част. Сега ще стане трудно.

— Не се заблуждавай. Няма лесна част. Просто продължавай да мислиш за сестра си. Някой трябва да я представлява. И в момента това си ти.

Когато стигнаха до вратата на залата, той усети, че Глисън е пушила в тоалетната.

Преведе я по централната пътека и я насочи към Маги Макфърсън, която чакаше до портала. Бош й кимна. И тя се справяше отлично.

— Довърши започнатото — каза Хари.

— Ще го довършим — отвърна тя.

След като й предаде свидетелката, Бош се върна на шестия ред. Беше забелязал Рейчъл Уолинг, която седеше в средата. Провря се край неколцина репортери и зяпачи и стигна до нея. Съседното място беше свободно и той седна.

— Хари.

— Рейчъл.

— Мисля, че човекът, който седеше тук, имаше намерение да се върне.

— Няма нищо, щом започне заседанието, ще се преместя отпред. Трябваше да ме предупредиш, че ще идваш. Мики каза, че онзи ден си била тук.

— Гледам да се отбивам, когато имам време. Засега делото е много интересно.

— Е, да се надяваме, че съдебните заседатели го смятат за повече от интересно. Страшно ми се ще оня тип да се върне в „Сан Куентин“.

— Мики каза, че Джесъп сомнамбулствал. Още ли…

Тя сниши глас, като видя Джесъп да върви по пътеката към мястото си на масата на защитата.

— … продължава?

Бош също й отговори шепнешком:

— Да, и снощи за малко да ни избяга. Момчетата от ЗСР го изпуснаха.

— О, не.

Вратата на кабинета на съдията се отвори и Брайтман се насочи към катедрата. Всички се изправиха. Бош знаеше, че трябва да се върне на масата на обвинението, в случай че им потрябва.

— Но аз го намерих — довърши той. — Сега ще тръгвам, но ще поостанеш ли следобед?

— Не, трябва да се върна в службата. В момента съм в почивка.

— Добре, Рейчъл, благодаря, че дойде. Ще се чуем.

Докато присъстващите сядаха по местата си, детективът се измъкна от шести ред и бързо мина през портала, за да се настани зад масата на обвинението.

Макфърсън продължи прекия разпит на Сара Ан Глисън. Бош смяташе, че досега и прокурорката, и свидетелката се справят чудесно, но знаеше, че им предстои да навлязат в нова територия и скоро всичко казано по-рано няма да има значение, ако казаното сега не бъде представено по правдоподобен и неуязвим начин.

— Сара, кога майка ви се омъжи за Кенсингтън Ланди? — зададе първия си въпрос Макфърсън.

— Когато бях шестгодишна.

— Харесвахте ли Кен Ланди?

— Не, не особено. Отначало всичко беше наред, но после положението се промени.

— Вие даже сте се опитали да избягате от дома си няколко месеца преди смъртта на сестра ви, права ли съм?

— Да.

— Показвам ви веществено доказателство на обвинението номер дванайсет, полицейско заявление от трийсети ноември хиляда деветстотин осемдесет и пета година. Бихте ли обяснили на съдебните заседатели какво е това?

Макфърсън раздаде копия от заявлението на свидетелката, съдията и защитата. Бош го беше открил по щастлива случайност, докато издирваше документите по делото.