Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Това е заявление за изчезнала личност — отвърна Глисън. — Майка ми ме е обявила за изчезнала.

— Полицията ли ви намери?

— Не, сама се прибрах. Нямаше къде да ида.

— Защо избягахте, Сара?

— Защото вторият ми баща… правеше секс с мен.

Макфърсън кимна и остави отговора да увисне в тишината на залата. Три дни по-рано Бош щеше да очаква Ройс да атакува свирепо тази част от показанията, но сега знаеше, че това е в полза и на версията на защитата. Кенсингтън Ланди беше чучелото и всички показания, които го потвърждаваха, щяха да се посрещнат с радост.

— Кога започна това? — накрая попита прокурорката.

— Лятото преди да избягам — отвърна Глисън. — Лятото преди да отвлекат Мелиса.

— Сара, съжалявам, че ви карам да се връщате към тези лоши спомени. По-рано вие свидетелствахте, че с Мелиса сте си разменяли някои дрехи, нали така?

— Да.

— Роклята, която е носила в деня на отвличането, всъщност е била ваша, нали?

— Да.

Макфърсън представи роклята като следващо веществено доказателство на обвинението и Бош я показа на съдебните заседатели, използвайки манекен без глава, който постави пред ложата.

— Тази ли е роклята, Сара?

— Да, тя е.

— Виждате, че липсва парче плат от предния долен край, нали?

— Да.

— Знаете ли защо липсва?

— Да, защото там са открили семенна течност.

— Имате предвид, че са я открили криминалистите, така ли?

— Да.

— Знаехте ли го по времето на смъртта на сестра ви?

— Знам го сега. Навремето не ми казаха нищо за това.

— Семенната течност беше подложена на генетичен анализ и източникът й е идентифициран. Знаете ли кой е той?

— Да, казаха ми, че е от втория ми баща.

— Това изненада ли ви?

— Не, за съжаление.

— Имате ли някакво обяснение как се е озовала върху вашата рокля?

Сега вече Ройс възрази, заявявайки, че въпросът изисквал необосновани предположения. Въпросът налагаше и свидетелката да опровергае версията на защитата, но той не го спомена. Брайтман прие възражението и Макфърсън трябваше да измисли друг начин да постигне целта си.

— Сара, кога за последно носихте роклята, преди сестра ви да я облече сутринта, когато е била отвлечена?

Ройс пак се изправи.

— Същото възражение. Правим свободни предположения за събития, случили се преди двайсет и четири години, когато свидетелката е била едва тринайсетгодишна.

— Ваша светлост — отговори Макфърсън. — Господин Ройс нямаше нищо против тези така наречени „свободни предположения“, когато пасваха на версията на защитата, но сега възразява, когато стигнахме до същността на въпроса. Това не са предположения. Госпожа Глисън свидетелства правдиво за най-мрачните, най-тъжните дни от живота си и не смятам…

— Възражението се отхвърля — прекъсна я Брайтман. — Свидетелката може да отговори.

— Благодаря ви, ваша светлост.

Докато прокурорката повтаряше въпроса, Бош наблюдаваше съдебните заседатели. Искаше да провери дали са видели същото като него — опита на адвоката да попречи на по-нататъшното разкриване на истината. Досегашните показания на Сара Глисън му се струваха напълно убедителни. Искаше да чуе какво ще каже тя. Надяваше се, че същото се отнася за заседателите и че те ще погледнат отрицателно на опитите на защитата да й попречи.

— Носих я две нощи преди това — отвърна Глисън.

— Значи трябва да е било в петък вечер, на четиринайсети. Свети Валентин.

— Да.

— Защо я носихте?

— Майка ми направи тържествена вечеря за Свети Валентин и вторият ми баща каза, че трябвало да се облечем подобаващо.

Глисън отново заби поглед в пода, прекъсвайки всякакъв зрителен контакт със съдебните заседатели.

— Онази вечер вторият ви баща извърши ли сексуален акт с вас?

— Да.

— Тогава носехте ли роклята?

— Да.

— Сара, знаете ли дали баща ви е еяк…

— Той не ми беше баща!

Тя извика последните думи и гласът й изкънтя в залата, отеквайки над сто души, които вече знаеха най-страшната й тайна. Бош погледна Макфърсън и видя, че тя наблюдава реакцията на заседателите. В този момент разбра, че нарочно е допуснала грешката.

— Извинявам се, Сара. Исках да кажа „вторият ви баща“. Знаете ли дали е еякулирал по време на тези си действия с вас?

— Да, и една част попадна върху роклята ми.

Макфърсън направи справка с бележките си и прелисти няколко страници от жълтия си бележник. Искаше да подчертае последния отговор с колкото може по-дълга пауза.

— Сара, кой переше във вашия дом?