Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Вижте, имаме досието му и ни е известно за какъв човек става дума — казах аз. — Той ще даде такива показания, каквито иска Ройс. Елементарно. Всичко, което е от полза на защитата. Затова не бива да мислим какво ще свидетелства, защото знаем, че ще са лъжи, а как да го изобличим. Разполагаме ли с нещо, което може да ни помогне да го направим?

С Маги погледнахме Бош. Той беше готов.

— Май имам нещо. Довечера имам една среща. Ако всичко е наред, утре сутрин ще ви разкажа.

Раздразнението ми от следствените и комуникационни методи на Бош достигна точката на кипене.

— Стига, Хари. Ние сме екип. Тия шпионски истории не вървят, когато задниците ни ежедневно се пържат в оная зала.

Той сведе очи към макароните си и лицето му стана тъмно като соса в чинията.

— Вашите задници ли се пържат? Никъде в докладите за наблюдението не съм забелязал Джесъп да се е мотал около твоята къща, Холър, затова недей да ми разправяш, че твоят задник се пържел. Твоята работа е в залата. Приятно и безопасно. Понякога печелиш, понякога губиш. Но каквото и да се случи, на другия ден се връщаш в съда. Ако искаш задникът ти наистина да се изпържи, опитай да поработиш там.

Той посочи към града през прозореца.

— Ей момчета, хайде да се успокоим — побърза да разведри атмосферата Маги. — Какъв е проблемът, Хари? Джесъп да не е ходил пак на „Удроу Уилсън“? Може би трябваше просто да отменим освобождаването му под гаранция и да го върнем зад решетките.

Бош поклати глава.

— Не на моята улица. Не е бил там от онази нощ и повече от седмица не е ходил на „Мълхоланд“.

— Тогава какво има?

Хари остави вилицата и отмести чинията си назад.

— Вече знаем, че съществува голяма вероятност Джесъп да се е сдобил с оръжие след срещата с осъдения оръжеен търговец. Колегите от ЗСР не са видели какво получава от него, но тъй като е било увито в пешкир, не е много трудно да се досетим. Искаш да знаеш какво се е случило снощи ли? Някакъв умник по време на наблюдението решава да напусне поста си, за да отиде до кенефа, без да предупреди никого, и Джесъп се е измъкнал незабелязано.

— Изпуснали са го? — попита Маги.

— Да, докато го открих точно преди той да открие мен, което можеше и да не свърши много добре. И знаеш ли какво е намислил? Подготвя тъмница за някого и този някой спокойно може да е… — той се наведе напред и продължи с настойчив шепот: — … дъщеря ми!

— Хей, чакай малко, Хари — рече бившата ми жена. — Върни се малко назад. Къде подготвя тъмница?

— Под кея. Там има нещо като складово помещение. Поставил е катинар на вратата и снощи остави там консервирана храна. Сякаш я приготвя за някого.

— Добре, това вече е страшничко — съгласи се Маги. — Но защо за дъщеря ти? Това не ни е известно. Ти каза, че е бил на твоята улица само онзи път. Какво те кара да мислиш…

— Защото не мога да си позволя да не го мисля. Разбираш ли?

Тя кимна и каза:

— Да. И ще се върна на това, което казах преди малко. Ще го обвиним във връзки с известен престъпник, търговеца на оръжие, и ще анулираме освобождаването му под гаранция. До края на процеса остават само няколко дни и той очевидно не е направил ход, нито е допуснал грешка, както предполагахме. Хайде да заложим на сигурно и да го приберем в затвора, докато свърши всичко.

— Ами ако не го осъдят? — попита Бош. — Какво ще стане тогава? Ще го пуснат и това ще е краят на наблюдението. Ще е на свобода и никой няма да го следи.

След тези думи на масата се възцари тишина. Вперих поглед в Хари и разбрах под какво напрежение се намира. Делото, заплахата за дъщеря му. И нямаше нито настояща, нито бивша жена, която да му помага вкъщи.

Накрая той наруши неловкото мълчание:

— Маги, ти ли ще прибереш Хейли тази вечер?

Тя кимна.

— Може ли Мади да остане при теб два дни? Носи си чисти дрехи в раницата. Аз ще дойда сутринта навреме, за да я закарам на училище.

Тази молба изглежда я изненада, особено след като момичетата току-що се бяха запознали, но Бош настоя:

— Тази вечер имам една среща и не знам докъде ще ме отведе това. Може би даже до Роуман. Трябва да мога да действам, без да се безпокоя за Мади.

Маги кимна.

— Разбира се, няма проблем. Двете явно бързо се сближават. Само се надявам да не будуват цяла нощ.

— Благодаря, Маги.

Трийсетина секунди изтекоха в мълчание.

— Разкажи ни за тая тъмница, Хари — помолих аз накрая.

— Снощи бях там.

— Защо точно кея на Санта Моника?

— Предполагам, заради близостта на онова, което е върху кея.