Майкъл Конъли - Отменена присъда

Хари енергично закрачи към него, а мъжът го прецени с поглед, заотстъпва назад и каза:

— Ясно бе, човек. Минавай.

Той бързо се скри в офиса и затвори вратата, а Бош се обърна и намери трета стая без повече проблеми. Доближи ухо до касата и се заслуша, но не чу нищо.

Имаше шпионка. Той я затисна с показалец и почука. Почака малко и отново почука.

— Соня, отвори. Еди ме праща.

— Кой си ти? — подозрително попита дрезгав женски глас.

Бош използва универсалната парола:

— Няма значение. Еди ме праща да ти оставя нещо, докато си дойде.

Никакъв отговор.

— Добре, Соня, ще му кажа, че не се интересуваш. Имам друг човек, дето го иска.

Той свали пръста си от шпионката и се отдалечи. Вратата зад него се отвори почти незабавно.

— Чакай.

Хари се обърна. Вратата беше открехната петнайсетина сантиметра и отвътре го гледаха празни очи. В стаята цареше сумрак.

— Дай да видя.

Бош се озърна наоколо.

— Какво, тука ли? Навсякъде има камери.

— Еди ми е казал да не отварям на непознати. Мязаш ми на ченге.

— Е, може и да съм, ама това не променя факта, че ме е пратил Еди.

Той пак понечи да се обърне и заяви:

— Пак ти казвам, ще му съобщя, че съм се опитал. Приятна вечер.

— Добре де, добре. Влез, ама само ще оставиш пратката. Нищо друго.

Бош се запъти към вратата, Соня се скри зад нея и я отвори. Детективът влезе, обърна се към жената и видя пистолета. Беше стар револвер и в откритите патронници нямаше нищо. Хари вдигна ръце на височината на гърдите си. Тя явно страдаше. Беше чакала прекалено дълго някого, възлагайки сляпа наркоманска надежда на нещо, което нямаше да стане.

— Това е излишно, Соня. Пък и се съмнявам, че Еди ти е оставил патрони.

— Останал ми е един. Искаш ли да провериш?

Сигурно онзи, който пазеше за себе си. Беше кожа и кости, почти на ръба. Никой наркоман не изминаваше целия път.

— Дай ми го — нареди тя. — Веднага.

— Добре, спокойно. Тук е.

Той пъхна дясната си ръка в джоба на сакото си и извади завито на топка парче алуминиево фолио, което бе взел от кухнята на Мики Холър. Отпусна го от дясната страна на тялото си — знаеше, че отчаяните й очи ще го проследят. В същия момент стрелна лявата си ръка напред и измъкна пистолета от пръстите й. После пристъпи към нея и грубо я блъсна на леглото.

— Млъкни и не мърдай — заповяда Бош.

— Какво…

— Казах да млъкнеш!

Той отвори барабана и го провери. Не го беше излъгала. Имаше един патрон. Хари го извади върху дланта си, прибра го в джоба си и затъкна револвера под колана си. След това извади служебната си карта и я разтвори, за да й я покаже.

— Позна за това.

— Какво искаш?

— Ще стигнем и дотам.

Бош обиколи леглото и огледа голата стая. Миришеше на цигари и пот. На пода се въргаляха няколко пазарски торби, в които бяха вещите й. В едната имаше обувки, а в няколко други — дрехи. На единственото нощно шкафче имаше препълнен пепелник и стъклена лула.

— Какво взимаш, Соня? Крек? Хероин? Или метамфетамин?

Тя не отговори.

— Мога да ти помогна, ако знам какво ти трябва.

— Не ти ща помощта.

Хари се обърна и я погледна. Засега всичко вървеше точно както очакваше.

— Нима? Нямаш нужда от моята помощ, така ли? Мислиш си, че Еди Роуман ще се върне за теб?

— Ще се върне.

— Слушай тогава. Него вече го няма. Предполагам, че са го изтупали от глава до пети и той няма да се върне тук, щом направи каквото искат от него. Ще гепи парата и когато изхарчи всичко, просто ще си намери нова мадама.

Бош замълча и я погледна.

— Някоя, дето й е останало нещо за продаване.

На лицето й се изписа вглъбеното изражение на човек, който е чул истината.

— Остави ме на мира — хрипливо прошепна тя.

— Знам, че не ти съобщавам нещо ново. Чакала си Еди по-дълго, отколкото си мислила, че ще отсъства, а? За колко дни е предплатена стаята?

Той прочете отговора в очите й.

— Вече са изтекли, а? Сигурно правиш свирки на оня тип в офиса, за да те остави тук. Колко ще продължи това? Оня съвсем скоро ще поиска пари.

— Казах, махай се.

— Ще си тръгна. Но ти ще дойдеш с мен, Соня. Още сега.

— Какво искаш?

— Искам да ми кажеш всичко каквото знаеш за Еди Роуман.

Преди съдията да повика съдебните заседатели, Клайв Ройс стана от мястото си и поиска съдът направо да произнесе оправдателна присъда. Аргументира се с това, че обвинението не успяло да изпълни задължението си да понесе тежестта на доказване. Представените от прокурорите доказателства не предполагали вина отвъд всякакво основателно съмнение. Бях готов да оспоря твърденията му, но съдията вдигна ръка и ми даде знак да остана на мястото си. После бързо се справи с искането на адвоката.