Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Искането се отхвърля — заяви Брайтман. — Съдът смята, че представените от обвинението доказателства са достатъчни, за да бъдат обмислени от съдебните заседатели. Господин Ройс, готов ли сте да започнете със защитата?

— Да, ваша светлост.

— Тогава ще повикаме заседателите. Ще направите ли встъпителна пледоария?

— Съвсем кратка, ваша светлост.

— Много добре, ще следя да изпълните обещанието си.

Съдебните заседатели влязоха и заеха местата си. На лицата на мнозина от тях видях очаквателни изражения. Приех го като добър знак, сякаш се чудеха как, по дяволите, защитата ще успее да се измъкне от всички доказателства, с които я е затрупало обвинението. Сигурно просто ми се искаше да е така, но през по-голямата част от зрелия си живот бях изучавал съдебни заседатели и онова, което видях, ми хареса.

След като ги поздрави, съдията даде думата на Ройс, като напомни на заседателите, че това е встъпителна пледоария, а не излагане на факти, освен ако по-късно не бъдат подкрепени със свидетелски показания и доказателства. Адвокатът застана самоуверено зад катедрата, без бележки или папка в ръка. Знаех, че изповядва моята философия за встъпителните пледоарии — гледай ги в очите, без да мигаш, не отстъпвай от своята версия, колкото и да е неправдоподобна. Убеди ги. Ако решат, че сам не си вярваш, никога няма да ти повярват.

Стратегическото му отлагане на пледоарията до началото на защитната фаза сега щеше да изплати дивиденти. Ройс щеше да започне деня и аргументацията си, изнасяйки пред съдебните заседатели реч, която не беше задължително да е вярна и можеше да е най-невероятното нещо, чувано в съдебната зала. Стига да приковеше вниманието на заседателите, нищо друго нямаше значение.

— Добро утро, госпожи и господа съдебни заседатели. Днес започва нова фаза от процеса. Защитната фаза. Сега ще ви изложим историята от нашата гледна точка и повярвайте ми, ние имаме своя гледна точка за почти всичко, което ви каза обвинението през последните три дни. Няма да ви отнема много време, защото и двамата с Джейсън Джесъп нямаме търпение да стигнем до доказателствата, които обвинението или не е успяло да открие, или е предпочело да не ви показва. В момента последното няма значение, важно е само, че ще ги чуете и те ще ви позволят да видите цялата картина за случилото се на Уиндзор Булевард на шестнайсети февруари хиляда деветстотин осемдесет и шеста година. Призовавам ви да слушате и гледате внимателно. Ако го направите, ще видите истината.

Хвърлих поглед към жълтия бележник, на който Маги драскаше нещо. Беше написала с големи букви „ПЛЯМПАЛО!“ Още нищо не е видяла, помислих си.

— Това дело се свежда само до едно — продължи Ройс. — До най-мрачните тайни на едно семейство. По време на обвинителната фаза вие успяхте само да ги зърнете. Обвинението ви показа само върха на айсберга, но днес ще видите целия айсберг. Днес ще ви бъде разкрита студената сурова истина. А именно, че Джейсън Джесъп е истинската жертва тук. Жертва на стремежа на едно семейство да скрие най-мрачната си тайна.

Маги се наведе към мен и прошепна:

— Приготви се.

Кимнах. Знаех точно накъде сме се насочили.

— На този процес става дума за едно чудовище, което е убило дете. Чудовище, което е осквернило едно момиченце и е щяло да продължи със следващото, когато нещо се е объркало и то е убило детето. На този процес става дума за семейството, което толкова се е страхувало от това чудовище, че се е съгласило с плана да прикрият престъплението и да обвинят друг, невинен човек.

Докато изричаше последните думи, Ройс гневно посочи Джесъп. Маги отвратено поклати глава, добре пресметнат жест за пред съдебните заседатели.

— Бихте ли се изправили, Джейсън? — каза британецът.

Клиентът му се подчини и се обърна изцяло към заседателите, дръзко обхождайки с поглед лицата им, без да примигне или да се извърне.

— Джейсън Джесъп е невинен човек — със съответната ярост произнесе Ройс. — Той е изкупителната жертва. Невинен човек, станал жертва на импровизиран план за прикриване на най-страшното престъпление — отнемането на детски живот.

Джесъп си седна и адвокатът направи пауза, за да могат думите му да се запечатат в съзнанието на всеки съдебен заседател. Всичко това изглеждаше изключително театрално и предварително планирано.

— Тук има две жертви — продължи той. — Мелиса Ланди е жертва. Тя е изгубила живота си. Джейсън Джесъп също е жертва, защото се опитват да отнемат неговия живот. Семейството се е сговорило срещу него и полицията е последвала техния пример. Пренебрегнали са едни доказателства и са подхвърлили други. И сега, след двайсет и четири години, след като някои свидетели вече ги няма, а паметта на други е избледняла, те протягат ръце към него…