Майкъл Конъли - Отменена присъда

Накрая Ройс завърши, подготвяйки почвата за следващия си свидетел.

— Да се върнем на рехабилитационния център в Северен Холивуд. Прекарали сте там пет месеца през хиляда деветстотин деветдесет и девета година, нали?

— Не помня точно кога и за колко време. Вие очевидно имате тази информация.

— Но си спомняте, че там сте се запознали с друг пациент, на име Едуард Роуман, известен като Еди, вярно ли е?

— Да.

— Добре ли го опознахте?

— Да.

— Как се запознахте?

— Ходехме заедно на групова терапия.

— Как бихте определили връзката си с Еди Роуман по онова време?

— Ами на груповата терапия разбрахме, че имаме общи познати и харесваме да вършим едни и същи неща — с други думи, да взимаме наркотици. Затова започнахме да се движим заедно и продължихме, след като ни освободиха.

— Връзката ви романтична ли беше?

Глисън мрачно се изсмя.

— Каква романтика може да има между двама наркомани? Струва ми се, че точният термин е „помагачи“. Живеейки заедно, се улеснявахме един друг. Обаче не бих използвала думата „романтика“. От време на време правехме секс — когато той беше в състояние. Но нямаше никаква романтика, господин Ройс.

— Но по някое време не сте ли смятали, че сте женени?

— Еди устрои нещо на плажа с един човек, който твърдеше, че бил свещеник. Само че не беше наистина. Не беше законно.

— Но по онова време сте смятали, че е законно, нали?

— Да.

— Значи сте била влюбена в него?

— Не, не съм била влюбена в него. Просто си мислех, че може да ме закриля.

— Значи сте се оженили, или поне сте си мислели, те сте женени. Заедно ли живеехте?

— Да.

— Къде?

— В различни мотели в Долината.

— Вероятно сте споделяли с Еди, докато сте били заедно, прав ли съм?

— Някои неща.

— Споделяли ли сте с него за убийството на сестра ви?

— Сигурно, не го пазех в тайна. Трябва да съм говорила за това по време на груповата терапия в Северен Холивуд и той беше там.

— Някога казвали ли сте му, че вторият ви баща е убил сестра ви?

— Не, защото това не е вярно.

— Значи, ако Еди Роуман дойде в тази зала и свидетелства, че сте му го казали, той ще излъже.

— Да.

— Но вие вчера и днес свидетелствахте, че сте лъгали психиатри и полицаи. Крали сте и през живота си сте извършили много престъпления. Обаче тук не лъжете. На това ли трябва да вярваме?

— Не лъжа. Вие говорите за период от живота ми, през който извърших тези неща. Не го отричам. Бях отрепка, разбирате ли? Обаче вече го преживях и съм чиста от много време. Сега не лъжа.

— Добре, госпожо Глисън, нямам повече въпроси.

Когато Ройс се върна на мястото си, с Маги доближихме глави и тя прошепна:

— Тя се държа много добре. Мисля, че трябва да го оставим така. Само ще акцентирам върху някои неща.

— Звучи добре.

— Госпожо Макфърсън? — подкани я съдията.

Маги се изправи.

— Да, ваша светлост. Само няколко въпроса.

После отиде при катедрата с верния си бележник. Прескочи встъплението и премина направо на нещата, които искаше да изтъкне.

— Сара, относно този Еди Роуман и фалшивия брак — чия беше идеята да се ожените?

— Еди ми предложи да се оженим. Каза, че сме щели да работим в екип и да си поделяме всичко, щял да ме закриля и никога нямало бъдем принудени да свидетелстваме един срещу друг, ако ни арестуват.

— А какво означаваше да работите в екип при тези обстоятелства?

— Ами… той искаше да продавам тялото си, за да имаме пари за наркотици и за стая в мотел.

— И вие направихте ли го?

— За кратко. После ме арестуваха.

— Еди освободи ли ви под гаранция?

— Не.

— Дойде ли в съда?

— Не.

— Досието ви показва, че сте се признали за виновна за проституция и са ви осъдили на вече излежаното в ареста време, вярно ли е?

— Да.

— За колко време става въпрос?

— Мисля, че бяха тринайсет дни.

— Еди чакаше ли ви, когато ви пуснаха от затвора?

— Не.

— Виждали ли сте го оттогава?

— Не, никога.

Маги се консултира с бележките си, прелисти няколко страници и намери каквото търсеше.

— Добре, Сара, по време на показанията си днес вие няколко пъти отговорихте на господин Ройс, че не помните конкретни дати и събития от периода, през който сте били наркозависима. Правилно ли се изразих?

— Да, това е вярно.

— През всички тези години на злоупотреба с наркотици, психиатрично лечение и излежаване на присъди някога забравяли ли сте за случилото се със сестра ви Мелиса?

— Не, никога. Мислех за това всеки ден. И досега продължавам да мисля.