Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Имало ли е случай, когато тя е говорила за убийството на сестра си?

— Случай ли? Имаше много случаи. Тя приказваше много за туй бе, човек.

— А някога разказвала ли ви е в подробности „истинската история“, както я е наричала?

— Да.

— Бихте ли съобщили на съда какво ви е разказвала?

Роуман се поколеба и се почеса по брадичката, преди да отговори. Бош знаеше, че в този момент неговата работа или ще даде резултат, или ще отиде на вятъра.

— Каза ми, че играели на криеница на двора и някакъв тип дошъл и отвлякъл сестра й, и тя видяла цялата тая работа.

Бош обиколи с поглед залата. Първо съдебните заседатели. Дори те, изглежда, бяха очаквали Роуман да разкрие нещо друго. После погледна към масата на обвинението — видя, че Макфърсън е хванала Холър отзад над лакътя и го стиска. Накрая се обърна към Ройс. Сега беше негов ред да се колебае. Стоеше на катедрата, вторачен в записките си, опрял юмрук на хълбока си като ядосан учител, който не може да накара ученика да даде верен отговор.

— Това ли е историята, която сте чули Сара Глисън да разказва по време на групова терапия в рехабилитационния център? — попита той накрая.

— Да.

— Но не е ли вярно, че тя ви е разказвала друга версия за събитията — „истинската история“, както я е наричала, — когато сте били в по-интимна обстановка?

— Хм, не. Общо взето, постоянно повтаряше все същата история.

Бош видя, че Макфърсън отново стиска Холър за ръката. Цялото дело се решаваше в този момент.

Ройс приличаше на гмуркач, когото лодката е зарязала във водата. Плуваше, обаче се намираше в открито море и беше само въпрос на време да потъне. Опитваше се да направи каквото може.

— Господин Роуман, на втори март тази година не се ли свързахте с моята кантора, за да предложите услугите си като свидетел на защитата?

— Не знам за датата, ама се обадих, да.

— И разговаряхте с моята следователка Керън Ръвел?

— Приказвах с няк’ва жена, ама не й помня името.

— Не сте ли й разказали история, съвсем различна от тази, която току-що ни изложихте?

— Ама тогаз не бях под клетва или нещо подобно.

— Точно така, господин Роуман, но сте разказали на Керън друга история, вярно ли е?

— Ами може. Не помня.

— Когато сте се обадили в кантората, не сте ли съобщили на Ръвел, че госпожа Глисън ви е разказала как вторият й баща убил сестра й?

Холър се изправи и възрази с аргумента, че Ройс не само насочва свидетеля, но и няма никакво основание за въпроса. Освен това се опитва да получи показания пред съдебните заседатели, каквито свидетелят не желае да даде. Съдията прие възражението.

— Ваша светлост — каза британецът. — Защитата моли за кратко прекъсване, за да се консултира със свидетеля си.

Преди Холър да успее да възрази, Брайтман отхвърли искането:

— По показанията на самия свидетел, вие сте имали време от втори март да го подготвите за този момент. След трийсет и пет минути ще излезем в обедна почивка. Тогава ще можете да се консултирате с него. Задайте следващия си въпрос.

— Благодаря, ваша светлост.

Ройс сведе поглед към бележника си. От мястото си Бош виждаше, че адвокатът се е втренчил в празна страница.

— Господин Ройс? — подкани го съдията.

— Да, ваша светлост, само проверявам една дата. Господин Роуман, защо се обадихте в кантората ми на втори март?

— Ами гледах нещо по телевизията. Всъщност гледах ви вас. Видях ви да приказвате за делото. И аз знаех нещичко за това, понеже познавам Сара. Затуй се обадих да видя дали няма да ви потрябвам.

— И после дойдохте в кантората ми, нали така?

— Да, така беше. Вие пратихте оназ жена да ме земе.

— И когато дойдохте в кантората ми, вие ми разказахте история, различна от тази, която сега разказвате на съдебните заседатели, не съм ли прав?

— Както казах, не помня точно к’во съм ви разправил тогаз. Аз съм наркоман. Разправям много неща, дето после не си ги спомням и не съм ги мислил наистина. Помня само, че жената, дето дойде, обеща да ме настани в по-готин хотел, пък точно тогаз нямах пари за наем. Затуй ви разправих к’вото ми каза тя.

Бош сви юмрук и удари с него по бедрото си. Това беше пълен крах за защитата. Той се озърна към Джесъп, за да види дали е осъзнал, че в този момент всичко се е обърнало срещу него. И обвиняемият явно го беше усетил, защото отговори на погледа му — очите му бяха потъмнели от гняв и лошо предчувствие. Бош се наведе напред, бавно вдигна показалец и го прокара по гърлото си.