Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Но това е абсурдно — смая се Глисън.

— Може би, но тяхната версия беше такава и Еди Роуман трябваше да е ключовият им свидетел, защото щеше да заяви, че си му разказала, че го е извършил вторият ти баща. Той трябваше да посее съмнението. Нищо повече не е нужно, Сара. Само мъничко съмнение. Обаче той видя кой е в публиката, а именно Соня Рейес, и реши, че е загазил. Разбиращ ли, Еди е направил със Соня същото, каквото и с теб. Срещнал я, сближил се с нея и я пратил на улицата, за да му осигурява метамфетамин. Когато я видя в съда, той загря, че е загазил. Защото знаеше, че ако Соня излезе на свидетелската скамейка и разкаже за него каквото разказа ти, съдебните заседатели ще узнаят какъв е — лъжец и хищник — и няма да повярват на нито една негова дума. Освен това той си нямаше представа какво може да ни е казала Соня за престъпленията, които са извършили заедно. Затова реши, че е най-добре да каже истината. Да прецака защитата и да зарадва обвинението. Затова промени показанията си.

Глисън кимна. Започваше да разбира.

— Мислите ли, че господин Ройс наистина го е подучил какво да каже и че е щял да му плати за лъжите?

— Разбира се — потвърди Маги.

— Не знам — побързах да отговоря аз. — Отдавна познавам Клайв. Според мен той не действа така.

— Какво?! — удиви се бившата ми жена. — Да не смяташ, че Еди Роуман сам си е измислил всичко?

— Не, но Роуман е разговарял със следователката, преди да се срещне с Клайв.

— Приемливо предположение. Ти просто си великодушен, Холър. Не му викат напразно Хитрия Клайв.

Сара явно усети, че ни е тласнала към спорна зона, съществувала много преди процеса, и се опита да насочи вниманието ни към друго.

— Наистина ли смятате, че е свършило? — попита тя.

За момент се замислих, после кимнах.

— Ако бях на мястото на Хитрия Клайв, щях да гледам кое е най-добре за клиента ми и нямаше да чакам да се стигне до присъда. Щях да се приготвя за споразумение. Той даже може да ми позвъни по време на обяда.

Извадих телефона си и го оставих на масата, сякаш готовността ми да отговоря на обаждането на Ройс щеше да го реализира. Точно в този момент се появи Бош и зае мястото до Маги. Вдигнах чашата вода.

— Наздраве, Хари. Много ловък ход. Мисля, че къщичката от карти на Джесъп се срутва.

Детективът взе една водна чаша и се чукна с мен.

— Знаеш ли, Ройс имаше право — отвърна той. — Това наистина беше гангстерски ход. Навремето го видях в един от филмите за „Кръстника“.

После вдигна чашата към жените.

— Тъй или иначе — наздраве. Вие двете сте истинските звезди. Страхотна работа, и вчера, и днес.

Всички се чукнахме, но Глисън се поколеба.

— Какво има, Сара? — попитах. — Само не ми казвай, че те е страх от дрънченето на стъкло.

Усмихнах се, горд от чувството си за хумор.

— Нищо — каза тя. — Май е на нещастие да се чукаш с вода.

— Е, сега ще е нужно нещо повече от нещастие, за да се променят нещата — бързо реагирах аз.

Бош смени темата.

— Какво ще стане сега?

— Тъкмо разправях на Сара, че според мен няма да опре до съдебните заседатели. Клайв сигурно обмисля споразумение. Всъщност не им остава друг избор.

Хари стана сериозен.

— Знам, че става дума за пари и вашият шеф сигурно смята това за най-важно, но този тип трябва да се върне в затвора.

— Абсолютно — съгласи се Маги.

— Разбира се — присъединих се и аз. — И след всичко, което се случи тази сутрин, Джесъп трябва да приеме каквото му предлагаме, иначе…

Телефонът ми започна да звъни. На дисплея пишеше „Непознат номер“.

— За вълка говорим… — рече Маги.

Погледнах Сара.

— В края на краищата довечера все пак може да се качиш на самолета за вкъщи.

Отворих мобилния и си казах името.

— Мики, обажда се окръжен прокурор Уилямс. Как си?

Поклатих глава към другите. Не беше Ройс.

— Добре съм, Гейб. Ти как си?

Фамилиарното ми обръщение явно не го смути.

— Чувам хубави неща от съда тази сутрин.

Думите му потвърдиха нещо, което бях подозирал още от началото. Въпреки че нито веднъж не се беше появил в съдебната зала, Уилямс имаше свой човек в галерията.

— Ами надявам се. Сигурно следобед окончателно ще разберем накъде отива работата.

— Мислиш ли за споразумение?

— Още не. Не съм разговарял с адвоката, но може скоро да започнат преговори. В момента навярно го обсъжда с клиента си. Аз определено щях да го направя, ако бях на негово място.

— Е, дръж ме в течение, преди да подпишеш каквото и да е.