Майкъл Конъли - Отменена присъда

Джесъп се извърна.

Имал съм много добри моменти в съда. Бил съм до много хора в мига, в който научават, че са свободни заради добрата ми работа. Стоял съм пред съдебни заседатели и са ме побивали тръпките на истината и справедливостта. Безмилостно съм унищожавал и лъжци на свидетелската скамейка. За тези моменти живея в професионалния си свят. Малко от тях обаче можеха да се сравняват с момента, в който видях как показанията на Едуард Роуман сриват защитата на Джейсън Джесъп.

Докато Роуман се проваляше и се пържеше на свидетелската скамейка, моята бивша жена и партньорка на масата на обвинението ме стискаше до болка за ръката. Не можеше да се сдържи. Ройс нямаше да се съвземе от този разгром. Ключова част от и без това паянтовата защита се рушеше пред очите му. Не толкова защото неговият свидетел се извъртя на сто и осемдесет градуса, а защото съдебните заседатели видяха, че защитата явно е основана на лъжа. И нямаше да му го простят. Всичко беше свършило и смятах, че с това е наясно цялата зала, от съдията до зяпачите на последния ред на галерията. Джесъп отиваше зад решетките.

Обърнах се и погледнах назад, за да споделя мига с Бош. В крайна сметка на него принадлежеше идеята за маневрата с нямата свидетелка. И го сварих да показва на Джесъп прерязаното гърло — международния знак, че е настъпил краят.

Отново насочих вниманието си към съдията.

— Господин Ройс — попита Брайтман. — Продължавате ли с този свидетел?

— Един момент, ваша светлост — отвърна адвокатът.

Въпросът беше основателен. Ройс имаше няколко начина да процедира с Роуман. Можеше да ограничи загубите си и просто да прекрати разпита. Можеше и да поиска съдията да обяви наркомана за враждебно настроен свидетел — ход, който щеше да го постави в неловко положение, защото сам го беше призовал, но щеше да му даде повече свобода да задава насочващи въпроси, анализиращи онова, което Роуман е казал на следователката, и причините сега да се отметне от думите си. Само че това криеше опасност, тъй като не бяха записали или документирали онзи първоначален разговор, защото се опитаха да скрият Роуман от обмена на доказателствения материал.

— Господин Ройс! — изсумтя съдията. — Времето на съда е изключително ценно. Моля, задайте следващия си въпрос, иначе ще предам свидетеля на господин Холър за кръстосан разпит.

Британецът кимна. Беше взел решение.

— Извинявам се, ваша светлост. Засега нямам повече въпроси.

Той унило се върна при клиента си, който изглеждаше силно разстроен от настъпилия обрат. Изправих се и се насочих към катедрата още преди Брайтман да ми предаде свидетеля.

— Господин Роуман, вашите показания малко ме объркаха — започнах аз. — Затова хайде да изясним нещата. Бихте ли казали на съдебните заседатели дали Сара Ан Глисън ви е разкрила, че вторият й баща е убил сестра й?

— Не ми е разкривала такова нещо. Просто те искаха да кажа така.

— Кои са тези „те“, господин Роуман?

— Защитата. Следователката и Ройс.

— Щяхте ли да получите нещо друго, освен хотелска стая, ако днес бяхте свидетелствали, както са искали те?

— Казаха, че щели да се погрижат за мен. Че много пари били…

— Възразявам! — извика Ройс и скочи от мястото си.

— Ваша светлост, свидетелят очевидно е враждебно настроен и говори отмъстителни измислици.

— Това е ваш свидетел, господин Ройс. Разрешавам въпроса. Продължавайте, господин Роуман.

— Казаха, че били заложени много пари и щели да се погрижат за мен — завърши той.

Ставаше все по-добре за обвинението и все по-лошо за Джесъп. Обаче трябваше да се погрижа съдебните заседатели да не помислят пък мен за злорад и отмъстителен. Промених посоката и се съсредоточих върху най-важното.

— Какво всъщност ви разкри Сара навремето, господин Роуман?

— Нали вече ви казах! Че била на двора и се криела, и видяла оня тип, дето отвлякъл сестра й.

— Някога да ви е споменавала, че е посочила друг, а не истинския извършител?

— Не.

— Някога да ви е споменавала, че полицията й е казала кого да посочи?

— Не.

— Някога да ви е споменавала, че в убийството на сестра й е бил обвинен друг, а не истинският извършител?

— Не.

— Нямам повече въпроси.

На връщане към мястото си погледнах часовника. До обедната почивка оставаха още двайсет минути. Вместо да разпусне съда по-рано, Брайтман нареди на Ройс да повика следващия си свидетел. Той призова следователката си Керън Ръвел. Знаех какво прави и бях готов.