Докато отваряше, Хари удари с юмрук по вратата, защото знаеше, че шумът ще привлече вниманието в съда. После въведе Рейес вътре и двамата тръгнаха по пътеката. Едуард Роуман вече свидетелстваше. Костюмът не му беше по мярка — явно взет назаем от гардероба на клиента на Ройс. Беше гладко избръснат, с къса, грижливо вчесана коса. Когато видя Соня в залата, той онемя.
— Имахме групова терапия два пъти…
— Само два пъти ли? — попита Ройс, който не подозираше за случващото се на пътеката зад гърба му.
— К’во?
— Казахте, че само два пъти сте имали групова терапия със Сара Глисън, така ли?
— Не бе, човек, исках да кажа два пъти дневно.
Бош настани Рейес на място, на което имаше табелка „Запазено“, и седна до нея.
— И приблизително колко време продължи това?
— Всеки сеанс беше петдесет минути, струва ми се — отговори Роуман, без да откъсва очи от Рейес в публиката.
— Имах предвид колко време ходихте заедно на групова терапия. Месец, година, колко?
— А, пет месеца.
— И сте станали любовници, докато сте били в центъра?
Роуман сведе очи.
— Хм… да, така е.
— Как го правехте? Предполагам, че е забранено.
— Е, ако има желание, винаги има начин, нали знаете? Намирахме време. И място.
— Тази връзка продължи ли, след като двамата бяхте освободени от центъра?
— Да. Тя излезе две седмици преди мен. После излязох и аз и се събрахме.
— Заедно ли живяхте?
— Аха.
— Това „да“ ли означава?
— Да. Може ли да попитам нещо?
Ройс замълча, не го очакваше.
— Не, господин Роуман — осведоми го съдията. — Не можете да задавате въпроси. Вие сте свидетел по това дело.
— Ама как може да я домъкнат тука?
— Кого, господин Роуман?
Свидетелят посочи Рейес в галерията.
— Нея.
Брайтман я погледна, после насочи вниманието си към седящия до нея Бош. На лицето й се изписа подозрение.
— Ще помоля съдебните заседатели да се оттеглят в стаята си. Не би трябвало да отнеме много време.
Заседателите излязоха. В мига, в който последният затвори вратата, съдията се обърна към Бош.
— Детектив Бош.
Хари се изправи.
— Коя е жената, която седи от лявата ви страна?
— Ваша светлост — обади се Холър. — Може ли аз да отговоря на тоя въпрос?
— Моля.
— Детектив Бош седи до Соня Рейес, която се съгласи да помага на обвинението като консултант.
Брайтман премести поглед от Холър към Рейес и отново към Холър.
— Бихте ли обяснили по-подробно, господин Холър?
— Ваша светлост, госпожа Рейес познава свидетеля. Тъй като защитата не ни даде достъп до господин Роуман, преди той да се яви тук, помолихме госпожа Рейес да ни съветва как да подходим към кръстосания му разпит.
Обяснението на Холър с нищо не промени подозрителното изражение на съдията.
— Плащате ли й за тези съвети?
— Уговорихме се да й помогнем да постъпи в клиника.
— Дано да е така.
— Ваша светлост — намеси се Ройс. — Може ли да бъда изслушан?
— Говорете, господин Ройс.
— Струва ми се очевидно, че обвинението се опитва да сплаши господин Роуман. Това е гангстерски ход, ваша светлост. Не очаквах такова нещо от Окръжна прокуратура.
— Категорично възразявам срещу такава квалификация — заяви Холър. — Процедурните правила и етиката позволяват привличане на консултанти. Миналата седмица господин Ройс използва консултант за съдебните заседатели и тогава нямаше проблем. Обаче сега, когато обвинението е поканило консултант, който ще помогне за изобличаването на неговия свидетел в лъжа и ограбване на жени, той възразява. При цялото ми уважение, бих казал, че тъкмо това е гангстерският ход.
— Добре, сега няма да го обсъждаме — реши Брайтман. — Намирам, че обвинението е в правото си да привлече госпожа Рейес като консултант. Да повикаме заседателите в залата.
— Благодаря, ваша светлост. — Холър седна на мястото си.
Докато съдебните заседатели се връщаха в ложата, Мики се обърна, хвърли поглед към Бош и леко му кимна. Хари знаеше, че е доволен. Размяната на реплики със съдията беше идеален начин да изпратят послание на Роуман. А именно: наясно сме с играта ти и когато дойде нашият ред да задаваме въпроси, ще я разберат и съдебните заседатели. Сега свидетелят имаше избор. Можеше да остане на страната на защитата или да започне да играе за обвинението.
След като заседателите заеха местата си, Ройс бързо установи с помощта на Роуман, че двамата със Сара Глисън са имали връзка, която продължила близо година и между другото се изразявала в споделяне на личните им истории и естествено — на наркотици. Но когато дойде моментът да разкрие тези лични истории, Роуман дезертира и остави Ройс с пръст в устата.
Читать дальше