Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Да.

— С други думи, на същата възраст, на каквато сте били вие, когато вторият ви баща е започнал да упражнява сексуално насилие над вас. Прав ли съм?

— Горе-долу на същата възраст, да.

— Предупреждавали ли сте сестра си за това?

Последва дълго мълчание, по време на което Глисън обмисляше отговора си. Всъщност просто нямаше добър отговор.

— Госпожо Глисън? — подкани я съдията. — Моля, отговорете на въпроса.

— Не, не съм я предупреждавала. Беше ме страх.

— От какво? — попита Ройс.

— От него. Както самият вие отбелязахте, през живота си често съм се подлагала на лечение. Знам, че не е необичайно детето да не може да каже на никого. Попадаш в примката на страха. Казвали са ми го много пъти.

— С други думи, подчинявали сте се, за да се справите с проблема.

— Нещо такова. Но това е прекалено опростяване. Беше по…

— Но по онова време сте живели в постоянен страх, нали?

— Да, аз…

— Вторият ви баща предупреждавал ли ви е да не казвате на никого за онова, което е вършил с вас?

— Да, каза…

— Заплашвал ли ви е?

— Каза ми, че ако призная на някого, ще ме откъснат от майка ми и сестра ми. Той щял да се погрижи властите да си помислят, че майка ми е знаела за това, и да я сметнат за неспособна да се грижи за нас. Щели да ни вземат с Мелиса и после да ни разделят, защото невинаги можели да пращат в приемен дом по две деца.

— Вие повярвахте ли му?

— Да, тогава бях на дванайсет. Повярвах му.

— И това ви е уплашило, нали?

— Да. Исках да остана в семейството.

— Дали същият този страх и властта, която е упражнявал над вас вторият ви баща, не са ви накарали да му се подчините, за да се справите с проблема, след като той е убил сестра ви?

Маги отново скочи на крака и възрази, че въпросът е насочващ и предположенията не се потвърждават от доказателствата. Съдията се съгласи и прие възражението.

Ройс невъзмутимо продължи с безпощадния разпит на Глисън.

— Не е ли вярно, че вие и майка ви сте направили и казали точно това, което ви е подучил вторият ви баща, за да прикриете убийството на Мелиса?

— Не, това не…

— Подучил ви е да кажете, че го е извършил шофьор на камион, и да изберете един от мъжете, които полицията е довела у вас.

— Не! Той не…

— Възразявам!

— Не е имало никаква криеница в предния двор, нали? Сестра ви е била убита в къщата от Кенсингтън Ланди. Не е ли вярно?!

— Ваша светлост! — Този път Маги вече извика. — Адвокатът тормози свидетелката с тези насочващи въпроси. Той не иска да чуе нейните отговори. Просто иска съдебните заседатели да чуят неговите лъжи!

Брайтман премести поглед от Маги към Ройс.

— Добре, успокойте се всички. Възражението се приема. Господин Ройс, задавайте въпросите си един по един и изслушвайте отговорите на свидетелката. И не задавайте насочващи въпроси. Нужно ли е да ви напомням, че сам я призовахте да свидетелства? Ако искахте да я насочвате, трябваше да я подложите на кръстосан разпит, когато имахте тази възможност.

Ройс положи неимоверни усилия да имитира разкаяние. Сигурно му беше много трудно.

— Извинете, че се отнесох, ваша светлост. Няма да се повтори.

Нямаше значение дали ще се повтори. Вече бе постигнал внушението си. Той не целеше да получи признание от Глисън. Всъщност и не очакваше такова. Целеше да изложи алтернативната си версия на съдебните заседатели. И в това отношение постигна пълен успех.

— Добре, да продължим — каза Ройс. — По-рано споменахте, че сте прекарали значителна част от зрелия си живот в психиатрични клиники и рехабилитационни центрове, да не споменавам за затвора. Така ли е?

— Донякъде — отвърна Сара. — Вече не взимам наркотици и…

— Просто отговорете на въпроса, който ви зададох — побърза да я прекъсне адвокатът.

— Възразявам — обади се Маги. — Свидетелката се опитва да отговори на зададения въпрос, но пълният отговор не допада на господин Ройс и той я прекъсва.

— Оставете я да отговори на въпроса, господин Ройс — уморено нареди Брайтман. — Продължавайте, госпожо Глисън.

— Просто исках да кажа, че от седем години не взимам наркотици и съм пълноценен член на обществото.

— Благодаря ви, госпожо Глисън.

Британецът я преведе през трагичната й и мизерна история, буквално арест по арест, разкривайки всички детайли на покварата, в която толкова време беше тънала. Маги често възразяваше с аргумента, че това няма нищо общо с разпознаването на Джесъп, но съдията обикновено позволяваше разпитът да продължи.