Майкъл Конъли - Отменена присъда

Ройс сведе глава, сякаш под огромното бреме на истината. Знаех, че скоро ще завърши пледоарията си.

— Госпожи и господа съдебни заседатели, ние сме тук по една-единствена причина. Да търсим истината. Днес вие ще научите истината за Уиндзор Булевард. Ще научите, че Джейсън Джесъп е невинен човек.

Отново направи пауза, после благодари на заседателите и се върна на мястото си. С очевидно многократно отработван жест, Джесъп го прегърна през рамо, притисна го към себе си и му благодари.

Обаче съдията не остави време на Ройс да се наслаждава на мига или на изкусно произнесената си встъпителна пледоария и му нареди да призове първия си свидетел. Завъртях се на стола си и видях Бош да стои в дъното на залата. Той ми кимна. Бях го пратил да доведе Сара Ан Глисън от хотела още щом Ройс ми беше съобщил, че тя ще е първият му свидетел.

— Защитата призовава Сара Ан Глисън — каза британецът, акцентирайки на „защитата“, все едно това беше неочакван обрат.

Бош излезе от залата, върна се бързо с Глисън и я доведе до портала. Свидетелката сама извървя останалата част от пътя. Пак беше облечена неофициално — с дънки и бяла блуза в селски стил.

Брайтман й напомни, че продължава да е под клетва, и се обърна към Ройс. Този път той застана зад катедрата с дебела папка и жълт бележник в ръце. Сигурно просто се опитваше да уплаши Глисън, да я накара да си мисли, че има голяма, дебела папка за всяка простъпка в живота й.

— Добро утро, госпожо Глисън.

— Добро утро.

— Вчера вие свидетелствахте, че сте били жертва на сексуално насилие от страна на втория ви баща Кенсингтън Ланди, вярно ли е?

— Да.

Още в първата дума от показанията й долових тревога. Не й беше позволено да чуе встъпителната пледоария на Ройс, но я бяхме подготвили за начина, по който според нас щеше да процедира защитата. Тя вече проявяваше страх и това никога не влияеше добре на съдебните заседатели. Но нищо не можехме да направим. Сара трябваше да разчита само на себе си.

— В кой момент от живота ви започна това насилие?

— Когато бях на дванайсет.

— И кога свърши?

— Когато бях на тринайсет. Със смъртта на сестра ми.

— Забелязвам, че не казвате „убийството на сестра ми“. Наричате го „смърт“. Има ли причина за това?

— Не съм сигурна какво искате да кажете.

— Е, сестра ви е била убита, нали така? Не е било злополука, нали?

— Не, беше убийство.

— Тогава защо преди малко го нарекохте „смърт“?

— Не съм сигурна.

— Объркана ли сте за случилото се със сестра ви?

Маги скочи и възрази, преди Глисън да успее да отговори.

— Адвокатът тормози свидетелката. Той се стреми да предизвика емоционална реакция, а не да получи отговор.

— Ваша светлост, просто се опитвам да науча как и защо свидетелката вижда това престъпление по този начин. Свързано е с нейното психическо състояние. Не се стремя да получа друго, освен отговор на въпроса, който зададох.

Съдията прецени нещата за момент, преди да вземе решение.

— Възражението се отхвърля. Свидетелката може да отговори на въпроса.

— Ще го повторя — каза Ройс. — Госпожо Глисън, объркана ли сте по отношение на случилото се със сестра ви?

По време на размяната на реплики между съдията и страните Глисън донякъде беше възвърнала хладнокръвието си и сега отговори решително, като се взираше предизвикателно в адвоката.

— Не, не съм объркана. Аз бях там. Вашият клиент я отвлече и никога повече не я видях. Ни най-малко не съм объркана.

Искаше ми се да стана и да изръкопляскам. Вместо това само кимнах. Чудесен отговор. Обаче Ройс продължи, все едно не го бяха улучили с домат.

— Но в живота ви е имало моменти, когато сте били объркана, нали така?

— По отношение на сестра ми, случилото се с нея и нейния похитител? Никога.

— Говоря за моментите, когато са ви пращали в психиатрични заведения, затворнически психиатрични отделения и затвори.

Глисън сведе глава, осъзнала напълно, че този процес няма да свърши, без да разкрият всички изгубени години от живота й. Надявах се само, че ще отговаря така, както го бяха обсъждали с Маги.

— След убийството на сестра ми много неща в живота ми тръгнаха зле — отвърна тя.

После погледна Ройс право в очите и продължи:

— Да, прекарала съм известно време на такива места. Мисля — и психолозите, при които съм се лекувала, са съгласни с мен, — че е заради случилото се с Мелиса.

Добър отговор, мислено я поздравих. Бореше се.

— По-късно пак ще поговорим за това — каза Ройс. — Но да се върнем на сестра ви. Тя е била дванайсетгодишна, нали така?