Майкъл Конъли - Отменена присъда

Когато стигна до офиса на Ръвел, към него се присъедини Макфърсън.

— Какво правиш?

— Просто гледам.

— Може да имаме проблем с влизането в който и да е от техните офиси. Като съдебна служителка, не мога да…

— Тогава почакай навън. Както казах, само гледам. Проверявам дали кантората е обезопасена.

— Както искаш. Ще бъда отпред. Медиите вече обсадиха кантората, истински цирк.

Бош се беше надвесил над бюрото на Ръвел и не вдигна глава.

— Браво на тях.

Макфърсън напусна стаята в момента, в който Хари прочете нещо, написано в бележник, лежащ върху купчина папки до телефона в края на бюрото.

— Маги? Върни се.

Тя отново се приближи.

— Погледни това.

Прокурорката заобиколи бюрото и се наведе, за да прочете горната страница на бележника. Записките изглеждаха произволни, телефонни номера и имена. Някои бяха оградени, други зачеркнати. Приличаше на бележник, в който Ръвел бе записвала, докато е разговаряла по телефона.

— Кое? — попита Макфърсън.

Без да докосва бележника, Бош посочи бележката в долния десен ъгъл. Пишеше само „Чекърс — 804“. Но и това стигаше.

— Мамка му! — изруга Маги. — Сара дори не е регистрирана под истинското си име. Как е разбрала Ръвел?

— Сигурно ни е следила след съда и е платила на някого, за да й каже номера на стаята. Трябва да приемем, че и Джесъп го знае.

Хари извади телефона си и натисна бутона за бързо набиране на Мики Холър.

— Бош се обажда. Сара още ли е с теб?

— Да, в съда сме. Чакаме съдията.

— Виж, не я плаши, обаче тя не може да се върне в хотела.

— Добре. Защо?

— Защото тук има данни, че Джесъп знае къде е отседнала. Ще му заложим капан.

— Тогава какво да правя?

— Ще пратя охрана в съда — и за двамата. Нашите хора ще знаят какво да правят.

— Само за нея. Аз нямам нужда.

— Ти си решаваш. Моят съвет е да я приемеш.

Той затвори и погледна Макфърсън.

— Трябва да им пратя охрана. Искам да вземеш колата ми и да закараш дъщерите ни на сигурно място. После ми се обади и ще пратя охрана и на вас.

— Моята кола е на две преки оттук. Мога просто…

— Ще изгубиш прекалено много време. Вземи моята и тръгвай. Ще се обадя в училището и ще предупредя, че отиваш за Мади.

— Добре.

— Благодаря ти. Обади ми се, когато…

В предната част на кантората се разнесоха викове. Гневни мъжки гласове. Бош знаеше, че това са приятелите на Мани Брансън. Полицаите виждаха мъртвия си другар на пода и се зареждаха с ярост и мирис на кръв за предстоящото преследване.

— Да вървим — каза той.

Двамата се насочиха към изхода. Хари видя Райт да стои точно пред входната врата. Успокояваше двама от ЗСР, лицата им бяха гневни и мокри от сълзи. Бош заобиколи тялото на Брансън, излезе навън и потупа лейтенанта по лакътя.

— Само за момент, лейтенант.

Райт се отдели от хората си и го последва. Хари се отдалечи на няколко метра, за да могат да разговарят насаме. Но нямаше защо да се безпокои, че ще ги чуят. В небето над местопрестъплението кръжаха поне четири медийни хеликоптера и вдигаха шум, който не позволяваше на никого на улицата да подслуша чужд разговор.

— Трябват ми двама от най-добрите ти хора — каза Бош в ухото на Райт.

— Добре. Какво става?

— На бюрото на една от жертвите има бележка с хотела и номера на стаята на главната ни свидетелка. Трябва да приемем, че тази информация е известна на нашия извършител. Кланицата вътре показва, че той избива хората, свързани с процеса. Хората, които според него са му навредили. Списъкът е дълъг, обаче смятам, че свидетелката ни ще е на първо място.

— Ясно. Искаш да заложиш капан в хотела. Бош кимна.

— Да. Един отвън, един вътре и аз в стаята. Ще чакаме и ще видим дали ще се появи.

Райт поклати глава.

— Ние го правим с четирима. Двама вътре и двама отвън. Обаче се откажи от чакането в стаята, защото Джесъп няма да мине през нашето наблюдение. По-добре ние с теб да намерим някое високо място и да установим там командния пост. Така се прави.

Бош отново кимна.

— Добре, да вървим.

— Още нещо.

— Какво?

— Ако ще те взимам с нас, стой настрана. Моите хора ще се справят с Джесъп.

Хари впери очи в него, опитвайки се да проникне в подтекста на думите.

— Имам въпроси — каза той. — За Франклин Кениън и другите места. Трябва да разговарям с Джесъп.

Райт погледна над рамото му и после към входа на „Ройс и сие“.

— Детектив, един от най-добрите ми хора лежи мъртъв ей там. Нищо не ти гарантирам. Разбираш ли?