Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Така ми се струва — потвърди Хари.

— Тогава не го виждам да направи такъв ход. Иначе досега щеше да се е появил. Сигурно вече е преполовил пътя до Мексико, а ние висим тук и наблюдаваме някакъв хотел.

— Възможно е.

— Ако бях на негово място, щях да отида там и да кротувам. Щях да се излежавам колкото може по-дълго на плажа, докато ме открият и ме върнат в дранголника.

Телефонът на Бош започна да звъни, беше дъщеря му.

— Ще изляза да се обадя — каза той на Райт. — Ти ще наблюдаваш, нали?

— Да.

Хари отговори, докато излизаше в коридора на офиса.

— Здрасти, Мадс. Всичко наред ли е?

— Отпред има полицейска кола.

— Да, знам. Аз я пратих. Просто допълнителна предпазна мярка.

Бяха разговаряли преди час, след като Маги Макфърсън беше закарала момичетата в дома на своя приятелка в Портър Ранч. Бош бе обяснил на дъщеря си за бягството на Джесъп и случилото се в кантората на Ройс. Тя не знаеше за нощното посещение на обвиняемия пред дома им преди две седмици.

— Значи още не са хванали онзи тип?

— Работим по въпроса и в момента съм зает. Не се отделяй от леля Маги и се пази. Ще дойда да те взема веднага щом всичко това свърши.

— Добре. Ето, леля Маги иска да говори с теб.

Макфърсън взе телефона.

— Какво ново, Хари?

— Все същото. Чакаме го и сме завардили всички известни места. В момента с Райт сме при хотела на Сара.

— Внимавай.

— Като стана дума за това, къде е Мики? Той отказа да го вземем под охрана.

— Вкъщи си е, но каза, че щял да дойде при нас.

— Добра идея. Ще се чуем.

— Дръж ни в течение.

— Непременно.

Бош затвори и се върна в офиса. Райт още стоеше пред прозореца.

— Мисля, че си губим времето и трябва да прекратим тая работа — заяви той.

— Защо? Какво става?

— Току-що ми съобщиха по радиостанцията, че открили колата, която шофирал Джесъп. Във Венис. Той не е тук, Бош.

Хари знаеше, че зарязаната във Венис кола може да е за отвличане на вниманието. Отиваш на плажа, оставяш колата и се връщаш с такси. Въпреки това неохотно трябваше да се съгласи с лейтенанта. Тук само хвърляха усилията си на вятъра.

— По дяволите! — изруга той.

— Не се тревожи. Ще го пипнем. Оставям една група тук и една при твоята къща. Всички останали пращам във Венис.

— А кея в Санта Моника?

— Вече е покрит. Имам две групи на плажа. Никой не се е мяркал.

Райт включи радиостанцията на честотата на ЗСР и започна наново да разгръща хората си. Докато слушаше, Бош нервно крачеше напред-назад и се опитваше да предугади действията на Джесъп. След малко пак излезе в коридора, за да не пречи на дистанционната хореография на лейтенанта, и позвъни на шефа си в „Грабежи и убийства“, Лари Гандъл.

— Бош е.

— Още ли си при хотела?

— Да, но се готвим да се насочим към плажа. Предполагам, вече си чул, че са намерили колата.

— Да, преди малко бях там.

Бош се изненада. Смяташе, че Гандъл е още на местопрестъплението.

— Колата е чиста — осведоми го лейтенантът. — Джесъп още е въоръжен.

— Къде си сега?

— На „Спидуей“. Току-що бяхме в стаята на Джесъп. Отне ни време, докато получим заповед за обиск.

— Има ли нещо?

— Засега не. Тоя скапаняк… Гледаш го в съда с костюм и вратовръзка и си мислиш… Не знам ти как смяташ, обаче е живял като животно.

— Какво искаш да кажеш? — попита Бош.

— Навсякъде се въргаляха празни консерви, някои с вече развалена храна. Същото е на кухненския плот — навсякъде боклук. Закачил е одеяла на прозорците, за да затъмни стаята като пещера. Превърнал я е в затворническа килия. Даже е писал по стените.

Изведнъж го осени. Вече знаеше за кого Джесъп в приготвял тъмницата под кея.

— Каква храна? — попита той.

— Моля? — не разбра Гандъл.

— Консервите. От какво са?

— Не знам, плодове и праскови — всякакви неща, каквито можеш да купиш пресни в кой да е магазин. Обаче той е ял консерви. Като в затвора.

— Благодаря, лейтенант.

Бош затвори и бързо се върна в офиса. Райт беше приключил разговорите си по радиостанцията.

— Твоите хора влизали ли са под кея, за да проверят складовото помещение, или само са организирали наблюдение?

— Установили са свободно наблюдение.

— Което значи, че не са го проверили, така ли?

— Проверили са района. Нямало признаци някой да е минавал под стената. Затова са заели позиции на разстояние.

— Джесъп е там. Изпуснали са го.

— Откъде знаеш?

— Просто знам. Да вървим.

Стоях пред френския прозорец в дневната и гледах града на фона на потъващото зад него слънце. Джесъп беше някъде там. Щяха да го преследват като бесен звяр, да го приклещят в ъгъла и, не се съмнявах, да го унищожат. Това щеше да е неизбежният завършек на неговата игра.