Майкъл Конъли - Отменена присъда

От гледна точка на закона Джесъп беше виновен, ала не можех да не си мисля за своята вина в тия тъмни неща. Не в юридически, а в личен, душевен смисъл. Трябваше да се запитам дали нарочно бях задействал всичко това в деня, в който седнах на масата с Гейбриъл Уилямс и се съгласих да пресека границата в съдебната зала и в самия себе си. Връщайки свободата на Джесъп, може би бях предопределил съдбата му, а също и участта на Ройс и другите. Аз бях адвокат, а не прокурор. Представлявах онеправданите, а не властите. Навярно бях предприел всички тези стъпки и маневри, за да не се стигне до присъда, която да тежи на биографията и съвестта ми.

Това бяха размисли на виновен човек. Но те не траеха дълго. Телефонът ми иззвъня и аз го извадих от джоба си, без да откъсвам поглед от града.

— Холър.

— Аз съм. Нали щеше да идваш?

Маги Страшната.

— Скоро. Тъкмо приключвам тук. Всичко наред ли е?

— За мен — да. Но сигурно не и за Джесъп. Гледаш ли телевизия?

— Не, какво дават?

— Евакуираха кея в Санта Моника. От Пети канал са пратили там хеликоптер. Не потвърждават, че е свързано с Джесъп, но съобщиха, че Звеното за специални разследвания на ЛАПУ е поискало разрешение от полицейското управление на Санта Моника да проведе задържане на беглец. В момента са на плажа и влизат вътре.

— В тъмницата ли? Джесъп отвлякъл ли е някого?

— Не споменаха такова нещо.

— Обаждала ли си се на Хари?

— Опитах, но той не отговори. Сигурно е на плажа.

Извърнах се от прозореца и вдигнах дистанционното от масичката. Включих телевизора и натиснах бутона на Пети канал.

— Пуснах го — осведомих Маги.

Показваха въздушна гледка на кея и плажа наоколо. На пясъка имаше хора, които напредваха към склада от север и юг.

— Май си права. Трябва да е заради него. Тъмницата, която си е направил отдолу, всъщност е била за него. Като скривалище, в което да избяга.

— Като затворническата килия, с която е свикнал. Чудя се дали знае, че идват за него. Може би чува хеликоптерите.

— Според Хари плисъкът на вълните под кея бил толкова силен, че нямало да чуеш даже изстрел.

— Е, може би скоро ще разберем дали е така.

Известно време и двамата мълчахме.

— Маги, и момичетата ли гледат? — попитах накрая.

— Господи, не! Играят на видеоигри в другата стая.

— Хубаво.

Продължихме да гледаме в мълчание. Гласът на водещия кънтеше по линията, нелепо описвайки случващото се на екрана. След малко Маги зададе въпроса, който навярно цял следобед я беше измъчвал.

— Мислил ли си, че ще се стигне дотук, Холър?

— Не, а ти?

— Не, никога. Сигурно съм си мислила, че всичко ще си остане в съдебната зала. Както винаги.

— Да.

— Джесъп поне ни спести унизителната присъда.

— Какво искаш да кажеш? Ние го изобличихме и той го знаеше.

— Не си гледал интервютата със съдебните заседатели, нали?

— Какво, по телевизията ли?

— Да, по всички канали дават как заседател номер десет разправя, че щял да гласува „невинен“.

— Кърнс ли имаш предвид?

— Да, резервният заседател, който зае мястото на отстранената жена. Всички останали интервюирани бяха за „виновен“, обаче Кърнс твърди, че не сме го убедили. Заседателите нямаше да стигнат до съгласие, Холър, и знаеш, че Уилямс нямаше да се съгласи на нов процес. Джесъп щеше да се измъкне.

Замислих се и само поклатих глава. Толкова много усилия за нищо. Беше нужен само един заседател, който мрази обществото, и Джесъп щеше да бъде свободен. Откъснах поглед от телевизионния екран и го насочих към хоризонта на запад, където Санта Моника прегръщаше вълните на Тихия океан. Стори ми се, че различавам кръжащите в небето хеликоптери на медиите.

— Чудя се дали Джесъп някога ще узнае за това — казах накрая.

Слънцето се спускаше над Пасифика и разпалваше блестяща зелена пътека по морската повърхност. Бош стоеше до Райт на плажа, на стотина метра южно от кея. И двамата гледаха дванайсетсантиметровия квадратен видеоекран, закачен с ремъци за гърдите на лейтенанта. Виждаше се мътен образ на сумрачния склад под кея. Хари носеше слушалки, но не му бяха дали микрофон. Можеше да слуша комуникациите по време на операцията, но не и да се включва в тях. Каквото имаше да каже, трябваше да минава през Райт.

Гласовете по линията се чуваха зле заради постоянния плисък на вълните под кея.

— Тук Пети, вътре сме.

— Регулирайте видеовръзката — нареди Райт.

Образът на екрана се фокусира и Бош видя, че камерата е насочена към складовите помещения в задния край на кея.