Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Искаш да кажеш, че е знаел за наблюдението на Джесъп, така ли?

— Лесно може да се е досетил. Освобождаването беше необичайно и сигурно е накарало Ройс да се замисли. И нощем е пращал Джесъп тук, за да провери дали го следят. Както вече предположихме, той сигурно даже го е пратил при твоята къща, за да види дали това ще предизвика реакция и ще потвърди наблюдението. След като нищо не се е случило, след като не е имало реакция, Ройс навярно си е помислил, че е сбъркал, и се е отказал. И Джесъп е престанал да идва нощем тук.

— И навярно си е помислил, че спокойно може да си направи тъмница под кея.

— Логично е. Нали?

Отговорът на Бош се забави. Той постави ръка върху купчината папки.

— Ами всички тия изчезнали момичета? Смяташ, че е съвпадение, така ли?

— Не знам — признах аз. — Може би никога няма да научим. Знаем само, че тях още ги няма и ако Джесъп е свързан с това, тази тайна сигурно вчера е умряла заедно с него.

Бош се изправи с измъчено изражение. Продължаваше да стиска торбичката.

— Съжалявам, Хари.

— Да, и аз.

— С какво ще се заемеш сега?

Той сви рамене.

— Със следващото разследване. Името ми се връща в ротацията. Ами ти?

Разтворих длани и се усмихнах.

— Знаеш с какво се занимавам.

— Сигурен ли си? От теб става адски добър прокурор.

— Да бе, мерси за комплимента, ама човек трябва да си знае мястото. Пък и никога вече няма да ме пуснат от оная страна на пътеката. Не и след тоя случай.

— Какво искаш да кажеш?

— Трябва им някой, на когото да прехвърлят вината за всичко това. И ще я прехвърлят на мен. Аз бях онзи, който допусна да освободят Джесъп под гаранция. Само гледай. Ченгетата, „Таймс“, даже Гейбриъл Уилямс накрая ще ми се нахвърлят. Обаче няма проблем, стига да оставят Маги на мира. Аз си знам мястото на тоя свят и ще се върна там.

Бош кимна, защото нямаше какво да каже. Разклати отново торбичката с гривната и почисти с пръсти повърхностите от бучките пръст. После я повдигна към очите си, за да я разгледа внимателно. Видях, че е забелязал нещо.

— Какво има?

Изражението му се промени. Взираше се в един от талисманите и търкаше пръстта от него през найлона. Накрая ми подаде торбичката.

— Погледни. Какво е това?

Талисманът все още беше мръсен. Представляваше квадратно парче сребро, широко около сантиметър. От центъра на едната страна стърчеше нещо като мъничка ос, а от другата имаше купа или чаша.

— Прилича ми на чаена чаша с квадратна чинийка — предположих аз. — Не знам.

— Не, обърни го. Това е долната страна.

Направих го и видях същото като него.

— Това е… абсолвентска шапка. Или абитуриентска. И оста отгоре е за пискюла.

— Да. Пискюлът липсва, сигурно още е в пръстта.

— Добре, и какво от това?

Бош седна на масата и трескаво започна да преравя папките.

— Не си ли спомняш? Първото момиче, което ви показах, беше Валъри Шликтър. Изчезнала месец след завършване на Ривърсайдската гимназия.

— Добре, значи мислиш…

Хари откри папката и я разтвори. Беше тънка. Имаше три снимки на Валъри Шликтър, на една от тях тя беше с абитуриентска шапка и тога. Той бързо прегледа малкото документи вътре и каза с въздишка:

— Няма нищо за гривна с талисман.

— Защото сигурно не е нейна — отвърнах. — Вероятността е нищожна, не смяташ ли?

Все едно не бях казал нищо. Мислите му изключваха всякакъв неприемлив за него отговор.

— Ще трябва да отида в Ривърсайд. Имала е майка и брат. Ще видя дали са още там, за да им покажа гривната.

— Хари, сигурен ли си, че…

— Мислиш ли, че имам друг избор?

Той отново се изправи, взе торбичката от ръката ми и събра папките. Почти чувах как адреналинът кипи във вените му. Куче с кокал. Беше време да върви. Вероятността бе нищожна, но по-добра от нищо. Позволяваше му да продължи нататък.

Станах и го последвах до изкопа. Бош каза на Кол, че трябва да отиде да провери гривната, и я помоли да му се обади, ако открият нещо друго.

Насочихме се към чакъления паркинг. Хари крачеше бързо и не поглеждаше назад, за да види дали съм след него. Бяхме пристигнали в парка с отделни коли.

— Ей — извиках подире му. — Почакай!

Той спря по средата на паркинга.

— Какво има?

— Формално, аз още съм прокурор по делото на Джесъп. Затова, преди да отпрашиш, обясни ми какво е това според теб. Заровил е гривната, но не и нея, така ли? Звучи ми абсолютно нелогично.

— Нищо няма да е логично, докато не идентифицирам гривната. Ако някой ми каже, че е била нейна, тогава ще се опитаме да разберем. Нали си спомняш, че когато Джесъп идваше тук, не можехме да се приближим до него. Беше прекалено рисковано. Затова не знаем точно какво е правил. Може да е търсил гривната.