Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Излишно е да казвам, че вашето предложение за изолиране на съдебните заседатели е логично, само че е малко закъсняло. И след като взех всичко това предвид, намирам, че заседателите в този процес са предубедени от събития, случили се извън съда. Възнамерявам да обявя процеса за невалиден и да продължа делото тогава, когато отново изправят господин Джесъп пред този съд.

Тя направи пауза, за да види дали ще възразя, но аз мълчах. Знаех, че решението й е правилно и неизбежно.

— А сега да поканим съдебните заседатели — продължи Брайтман.

Скоро заседателите започнаха да се настаняват в ложата и мнозина хвърляха погледи към пустата маса на защитата.

Когато всички заеха местата си, съдията завъртя стола си към тях.

— Госпожи и господа съдебни заседатели, трябва да ви съобщя, че по причини, които не са ви съвсем ясни, но скоро ще станат, обявих процеса по делото „Калифорния срещу Джесъп“ за невалиден. Правя го с огромно съжаление, тъй като всички ние вложихме извънредно много време и усилия в него.

Тя замълча за миг, втренчена в смутените лица пред нея.

— Никой не обича да влага толкова много време, без да види резултата от делото. Съжалявам, че трябва да го направя. На всички вас можеше да се разчита и почти винаги идвахте навреме. Освен това ви наблюдавах по време на свидетелските показания и всички внимавахте. Съдът ви изказва своята благодарност. От този момент ви освобождавам от функцията ви на съдебни заседатели. Можете да си отидете вкъщи.

Заседателите бавно се изнизаха обратно в стаята си. Мнозина се обръщаха и хвърляха последен поглед към залата. Щом излязоха, Брайтман отново ме погледна.

— Господин Холър, каквото и значение да има това, смятам, че вие се представихте изключително добре като обвинител. Съжалявам, че трябваше да свърши така, но винаги сте добре дошъл в тази зала — от която и да е страна на пътеката.

— Благодаря, ваша светлост. Оценявам го. Имах голяма подкрепа от страна на моите сътрудници.

— Тогава поздравявам целия ви екип.

Брайтман стана и напусна залата. Дълго останах на мястото си, заслушан в шума от изпразващата се галерия зад мен и замислен над последните думи на съдията. Чудех се как и защо толкова добра работа в съда е довела до такъв ужасен резултат в кантората на Клайв Ройс.

— Господин Холър?

Обърнах се, очаквах да е някой репортер. Там обаче стояха двама униформени полицаи.

— Изпраща ни детектив Бош. Дойдохме да вземем вас и госпожа Глисън под охрана.

— Само госпожа Глисън. Ето я там.

Тя чакаше на пейката до бюрото на пристав Соланц.

— Сара, тия полицаи ще се погрижат за теб, докато арестуват Джейсън Джесъп или…

Нямаше нужда да довършвам. Глисън се изправи и дойде при нас.

— Значи процесът свърши, така ли? — попита тя.

— Да. Съдията го обяви за невалиден. Това означава, че ако заловят Джесъп, ще трябва да започнем наново. С нови заседатели.

Сара кимна. Изглеждаше слисана. Бях виждал това изражение на лицата на много хора, които имат наивна представа за съдебната система. Те напускат съда, чудейки се какво се е случило. Със Сара Глисън щеше да е същото.

— Сега трябва да отидеш с тези хора, Сара. Ще се свържем с теб веднага щом разберем какво става.

Тя отново кимна и тримата се насочиха към изхода.

Изчаках малко сам в залата, после и аз се запътих към коридора. Видях, че репортерите интервюират неколцина съдебни заседатели. Можех да ги погледам, но в момента не ме интересуваше какво ще кажат за делото. Вече не.

Кейт Солтърс ме забеляза и се отдели от тълпата.

— Сега може ли да поговорим, Мики?

— Не ми се говори. Обади ми се утре.

— Репортажът трябва да излезе днес, Мик.

— Не ми пука.

Подминах я и се отдалечих към асансьорите.

— Къде отиваш?

Не отговорих. Стигнах до асансьора и скочих в отворената кабина. Отдръпнах се в ъгъла и видях една жена, застанала до пулта. Тя ми зададе същия въпрос като Солтърс:

— Къде отивате?

— Вкъщи — отвърнах.

Жената натисна бутона за първия етаж и асансьорът потегли надолу.

Бош и Райт бяха заели позиция във взет под наем офис срещу хотел „Чекърс“. Това беше командният пост и макар никой да не смяташе Джесъп за толкова глупав, че да влезе през входа на хотела, оттам се виждаше добре цялата сграда, както и другите два наблюдателни поста.

— Не знам — каза Райт, който стоеше пред прозореца. — Тоя тип е хитър, нали?