Майкъл Конъли - Отменена присъда

Бош се замисли и кимна.

— Разбирам.

В залата имаше повече журналисти, отколкото в който и да е друг момент от процеса. Първите два реда на галерията бяха претъпкани с репортери и оператори. Останалите бяха заети от съдебни служители и адвокати, които бяха чули за случилото се с Клайв Ройс.

Сара Глисън седеше до бюрото на съдебния пристав. Мястото беше запазено за служители на органите на реда, но приставът я настани там, за да не могат репортерите да се доберат до нея. Аз бях на масата на обвинението и чаках съдията като корабокрушенец на необитаем остров. Без Маги. Без Бош. Бях сам.

— Мики — прошепна някой зад мен.

Обърнах се и видях Кейт Солтърс от „Таймс“ да се надвесва над парапета.

— Сега не мога да говоря. Трябва да реша какво да кажа тук.

— Но смяташ ли, че пълният разгром на тазсутрешния свидетел може да е…

Спаси ме съдията. Брайтман влезе в залата и зае мястото си на катедрата. Солтърс се отдръпна и въпросът, който исках да избегна през останалата част от живота си, остана незададен — поне от медиите.

— Продължаваме с делото „Калифорния срещу Джесъп“. Майкъл Холър представлява Народа. Но съдебните заседатели не са тук, нито адвокатът и обвиняемият. От непотвърдени съобщения в медиите ми е известно за случилото се през последния час и половина в кантората на господин Ройс. Можете ли да прибавите нещо към онова, което гледах и чух по телевизията, господин Холър?

Изправих се, за да се обърна към съда.

— Ваша светлост, не знам какво предават медиите в момента, но мога да потвърдя, че господин Ройс и неговата помощничка в това дело, госпожа Грейдън, са били застреляни в кантората си по обед. Керън Ръвел също е мъртва, както и един полицай, който се е отзовал при стрелбата. Извършителят е идентифициран като Джейсън Джесъп. Намира се в неизвестност.

Ако се съдеше по шепота в галерията зад мен, медиите сигурно се досещаха за тези факти, но още не ги бяха потвърдили.

— Това е много тъжна новина — каза Брайтман.

— Да, ваша светлост, много тъжна.

— Но смятам, че сега трябва да оставим емоциите настрана и да действаме внимателно. Въпросът е как ще продължим с това дело. Сигурна съм, че знаете отговора, но съм готова да чуя обвинението, преди да издам решение. Искате ли да бъдете изслушан, господин Холър?

— Да, ваша светлост. Моля съда да прекъсне заседанието за останалата част от деня и да изолира съдебните заседатели, докато чакаме нова информация. Моля също да анулирате освобождаването под гаранция на господин Джесъп и да издадете заповед за неговото задържане.

Съдията дълго обмисля исканията ми, преди да отговори:

— Ще приема искането за анулиране на освобождаването на обвиняемия под гаранция и ще издам заповед за задържането му. Но не виждам необходимост да изолирам съдебните заседатели. За съжаление не намирам алтернатива, освен да обявя процеса за невалиден, господин Холър.

Знаех, че това ще е първата й мисъл. Бях подготвял отговора си още откакто се върнах в Съдебната палата.

— Народът възразява срещу обявяването на процеса за невалиден, ваша светлост. Законът е пределно ясен. Господин Джесъп се отказва от правото си да присъства на това заседание, като доброволно отсъства от него. Според представения от защитата график той трябваше да е последният свидетел за днес, но очевидно е решил да не даде показания. Като имам предвид всичко то…

— Господин Холър, налага се да ви прекъсна. Мисля, че пропускате една част от уравнението, и се боя, че белята вече е станала. Може би си спомняте, че съдебният пристав Соланц трябваше да придружава нашите заседатели на обяд след онова закъснение в понеделник.

— Да.

— Е, обяд за осемнайсет души в центъра на Лос Анджелис е голяма поръчка. Пристав Соланц уреди групата да пътува всеки ден с автобус и да обядва в „Клифтънс Кафетерия“. В ресторанта има телевизори, но пристав Соланц винаги е внимавал да не са включени на местен канал. За съжаление днес един телевизор бил включен на „Си Ен Ен“ и мрежата излъчила директен репортаж за случващото се в кантората на господин Ройс. Няколко съдебни заседатели го гледали и се ориентирали какво става, преди приставът да успее да го изключи. Както се досещате, в момента пристав Соланц не е много доволен от себе си, нито пък аз.

Озърнах се към бюрото на съдебния пристав. Соланц беше свел поглед. Отново се обърнах към съдията и разбрах, че не мога да направя нищо.