Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Идваше една жена, казваше се Аби.

— След Свети Валентин оставихте ли роклята си за пране?

— Не.

— Защо?

— Защото ме беше страх, че Аби ще го види и ще узнае какво се е случило. Мислех, че може да каже на майка ми или да се обади в полицията.

— Защо не искахте Аби да го направи, Сара?

— Аз… майка ми беше щастлива и не исках да разбия живота й.

— Тогава какво направихте с роклята онази вечер?

— Почистих петното и я закачих в гардероба си. Не знаех, че сестра ми ще я облече.

— И когато след два дни е поискала да й я дадете, вие какво казахте?

— Когато я видях, вече я беше облякла. Казах й, че искам аз да я нося, но тя отговори, че било късно, защото не била в списъка с мои дрехи, които не искам да си разменям с нея.

— Петното забелязваше ли се?

— Не, погледнах и понеже беше долу до ръба, не видях нищо.

Макфърсън направи нова пауза. Бош знаеше, че е изчерпала всички въпроси от тази насока на разпита. Беше обяснила достатъчно ясно присъствието на ДНК материала, заради който всички се намираха в тази съдебна зала. Сега трябваше да отведе Сара още по-нататък в нейното мрачно пътуване. Защото иначе Ройс непременно щеше да го направи.

— Сара, връзката ви с втория ви баща промени ли се след смъртта на сестра ви?

— Да.

— Как?

— Той повече никога не ме докосна.

— Знаете ли защо? Разговаряли ли сте с него за това?

— Не знам защо. Никога не съм разговаряла с него за това. Просто не се случи повече и той се опитваше да се държи така, сякаш е нямало нищо.

— Но всичко това… вторият ви баща, смъртта на сестра ви… е взело своето, нали?

— Да.

— В какво отношение, Сара?

— Хм, ами започнах да взимам наркотици и пак избягах. Всъщност бягах много пъти. Сексът не ме интересуваше. Той беше нещо, чрез което получавах каквото ми трябва.

— Арестували ли са ви?

— Да, много пъти.

— За какво?

— Главно за наркотици. Веднъж ме арестуваха и за предлагане на сексуални услуги на полицай под прикритие. И за кражба.

— Арестувана сте шест пъти като непълнолетна и още пет пъти като пълнолетна, нали така?

— Не съм ги броила.

— Какви наркотици взимахте?

— Главно метамфетамин. Но ако ми попаднеше друго, обикновено взимах и него. Такава бях тогава.

— Лекували ли сте се при психотерапевт и в рехабилитационно заведение?

— Много пъти. Отначало безуспешно, после се получи. Излекувах се.

— Кога?

— Преди около седем години. Когато бях на трийсет.

— И от седем години не сте взимали нищо, така ли?

— Да, абсолютно нищо. Сега имам друг живот.

— Искам да покажа веществено доказателство на обвинението номер тринайсет, формуляр за постъпване и преглед в лосанджелиския частен рехабилитационен център „Боровете“. Спомняте ли си кога сте били в него?

— Да, майка ми ме прати там, когато бях на шестнайсет.

— Тогава ли започнаха проблемите ви?

— Да.

Макфърсън раздаде екземпляри от формуляра на съдията, секретарката и защитата.

— Добре, Сара, искам да привлека вниманието ви към абзаца, който съм подчертала с жълто в частта за прегледа. Бихте ли го прочели на глас на съдебните заседатели?

— „Кандидатката съобщава за ПТС вследствие на убийството на по-малката й сестра преди три години. Страда от угризения, свързани с убийството, и проявява поведение, типично за сексуално насилие. Препоръчва се пълен психически и физически преглед.“

— Благодаря, Сара. Знаете ли какво означава ПТС?

— Посттравматичен стрес.

— Подложихте ли се на препоръчания преглед в „Боровете“?

— Да.

— Разговаряхте ли за сексуалното насилие от страна на втория ви баща?

— Не, защото излъгах.

— Защо?

— Вече бях правила секс с други мъже, затова изобщо не споменах за втория ми баща.

— Преди да разкриете това, което днес разказахте в съда, разговаряли ли сте с някого за втория си баща и за това, че е правил секс с вас?

— Само с вас и детектив Бош. С никого другиго.

— Омъжвали ли сте се?

— Да.

— Повече от веднъж ли?

— Да.

— И не сте разказвали за това дори на съпрузите си?

— Не. Такова нещо не се разказва на никого.

— Благодаря ви, Сара. Нямам повече въпроси.

Макфърсън взе бележника си и се върна на мястото си, където Холър я посрещна с топло стискане на ръката. Този жест беше предназначен за съдебните заседатели, ала всички погледи бяха отправени към Ройс. Беше негов ред, но Бош смяташе, че Сара Глисън е спечелила симпатиите на всички. Всеки опит на адвоката да я унищожи можеше да доведе до неприятни последици за клиента му.