Майкъл Конъли - Отменена присъда

Тя посочи към снимката на екрана. Сетих се, че сме забравили да й дадем лазерната показалка, която бяхме приготвили за нейните показания. Бързо отворих куфарчето на Маги, извадих я и й я занесох. С разрешението на съдията тя е даде на свидетелката.

— Добре, Сара, бихте ли ни посочили с показалката?

Глисън очерта с червената лазерна точка кръг около гъст храст в северния ъгъл на верандата.

— Значи тя се е скрила там и вие сте я намерили, нали така?

— Да, и после, когато беше неин ред да жуми, реших да се скрия на същото място, защото се съмнявах, че ще ме търси първо там. Когато свърши да брои, тя слезе по стъпалата и застана в средата на двора.

— Виждахте ли я от мястото, където се криехте?

— Да, виждах я през храста. Тя се въртеше в полукръг и ме търсеше.

— Какво се случи после?

— Първо чух да минава камион и…

— Позволете да ви прекъсна, Сара. Казвате, че сте чули камион. Не го ли видяхте?

— Не, не се виждаше от мястото, където се криех.

— Откъде разбрахте, че е камион?

— Беше много шумен и тежък. Усещах вибрациите като слабо земетресение.

— Добре, какво се случи, след като чухте камиона?

— Изведнъж видях мъж в двора… отиде право при сестра ми и я хвана през кръста.

Глисън сведе очи и стисна длани на масата пред себе си.

— Познавахте ли този мъж, Сара?

— Не, не го познавах.

— Бяхте ли го виждали дотогава?

— Не.

— Той каза ли нещо?

— Да, чух го да казва: „Трябва да дойдеш с мен“. И сестра ми каза… каза… „Сигурен ли сте?“ И толкова. Мисля, че той отговори нещо, но не го чух. И я отведе. На улицата.

— Вие продължихте ли да се криете?

— Да, не можех… кой знае защо, не можех да помръдна. Не можех да извикам за помощ, нищо не можех да направя. Бях много уплашена.

Настъпи един от ония тържествени моменти в залата, когато цареше абсолютна тишина, освен гласовете на прокурора и свидетеля.

— Видяхте ли или чухте ли нещо друго, Сара?

— Чух да се затваря врата и после камионът потегли.

По лицето на Сара Глисън се стичаха сълзи. Реших, че сигурно ги е забелязал и приставът, защото извади кутия с книжни кърпички от чекмеджето на бюрото си и пресече залата с тях. Но вместо да ги занесе на Сара, той ги даде на една заседателна, номер две, която също плачеше. Това ме устройваше. Исках сълзите да останат на лицето на свидетелката.

— Сара, колко време мина, преди да излезете иззад храста и да кажете на родителите си, че сестра ви е отвлечена?

— Мисля, че изтече по-малко от минута, но вече беше късно. Нея я нямаше.

Тишината, която настъпи след тези думи, бе като оная празнота, в която може да изчезне цял живот. Завинаги.

През следващия половин час Маги преведе Глисън през спомените й за последвалите събития. За отчаяното обаждане на втория й баща в полицията, за разпита на детективите и после за тримата мъже, които видяла от прозореца на спалнята си и сред които разпознала Джейсън Джесъп, човека, отвлякъл сестра й.

Тук бившата ми жена трябваше много да внимава. Бяхме използвали показания на свидетели от първия процес. Ройс също разполагаше с протоколите и не се съмнявах, че неговата помощничка, която седеше от другата страна на Джесъп, сравнява всичко, което говореше Сара Глисън, с показанията, дадени навремето. Ако Глисън променеше дори и един нюанс от разказа си, Ройс щеше да й се нахвърли при кръстосания разпит и да използва противоречието, за да изкара, че тя лъже.

Показанията изглеждаха искрени и нерепетирани, което говореше за отличната подготовка на двете жени. Маги гладко и ефикасно водеше своята свидетелка към съдбовния момент, когато Сара отново трябваше да потвърди, че похитителят е Джесъп.

— Изпитвахте ли някакви съмнения, когато през хиляда деветстотин осемдесет и шеста година сте разпознали в Джейсън Джесъп мъжа, отвлякъл сестра ви?

— Не, абсолютно никакви.

— Знам, че е минало много време, Сара, но ви моля да огледате залата и да кажете на съдебните заседатели дали виждате мъжа, който е отвлякъл сестра ви на шестнайсети февруари хиляда деветстотин осемдесет и шеста година.

— Да, ето го.

Тя произнесе думите без колебание и посочи Джесъп.

— Бихте ли ни казали къде седи? Моля, опишете и някоя от дрехите му.

— Седи до господин Ройс и носи тъмносиня вратовръзка и светлосиня риза.

Маги погледна съдия Брайтман.

— Нека се протоколира, че свидетелката е разпознала обвиняемия — каза тя и пак се обърна към Сара.

— След всички тези години имате ли някакво съмнение, че това е човекът, който е отвлякъл сестра ви?