Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Аха, пак може да го направи.

Брайтман се извърна от заседателите и ме забеляза на масата на обвинението.

— Е, благодаря ви, че се присъединихте към нас този следобед, господин Холър. Добре ли се поразходихте?

Изправих се.

— Моите извинения, ваша светлост. Имах лична работа и ми отне много повече време, отколкото очаквах.

Тя отвори уста да ме смъмри, но се усети, че цитирам собствените й думи за сутрешното закъснение — което беше по нейна вина.

— Просто повикайте следващия си свидетел — рязко нареди Брайтман.

Призовах Лиса Атуотър на свидетелската скамейка, озърнах се назад и видях, че Бош води специалистката от генетичната лаборатория по пътеката към портала. Погледнах часовника на задната стена. Исках да използвам останалата част от следобедното заседание за нейните показания и да стигна до същността точно преди края. Това можеше да даде на Ройс цяла нощ за подготовка на кръстосания му разпит, но с радост щях да го приема заради онова, което щях да получа от сделката — всеки съдебен заседател щеше да се прибере вкъщи с мисълта за категоричното доказателство, свързващо Джейсън Джесъп с убийството на Мелиса Ланди.

Както я бях помолил, Атуотър беше дошла от лабораторията на ЛАПУ с бялата си престилка. Светлосиньото сако отдолу й придаваше компетентен и професионален вид, какъвто иначе не притежаваше. Беше съвсем млада, едва трийсет и една годишна, с руса коса и дълъг розов кичур от едната страна — имитираше суперготината лабораторна специалистка от един телевизионен криминален сериал. Когато се запознахме, се опитах да я убедя да се откаже от кичура, но тя отговори, че щяла да изгуби индивидуалността си. Съдебните заседатели трябвало да я приемат такава, каквато е.

Поне лабораторната престилка не беше розова.

Тя се представи и се закле. Седна на свидетелската скамейка и аз започнах да й задавам въпроси за образованието и професионалната й квалификация. Отделих за това десетина минути повече, отколкото при други обстоятелства, обаче все ми се мяркаше тоя розов кичур и смятах, че трябва да направя каквото мога, за да го превърна в символ на професионализъм и вещина.

Накрая стигнах до кулминацията на нейните показания. Под грижливите ми насоки тя свидетелства, че е направила ДНК анализ и сравнение на две съвсем различни проби от делото „Ланди“. Започнах с по-проблематичните резултати.

— Госпожо Атуотър, бихте ли описали първата задача, която получихте по случая „Ланди“?

— Да. На четвърти февруари ми беше дадено парче плат, отрязано от роклята, която жертвата е носила по време на убийството.

— Откъде го получихте?

— Пристигна от отдела за съхранение на вещи в ЛАПУ, където е съхранявано в контролирана среда.

Отговорите й бяха многократно репетирани. Тя не можеше да намекне, че е имало предишен процес по същото дело, нито че Джесъп е лежал в затвора през последните двайсет и четири години. Това щеше да внуши на съдебните заседатели предубеждение към Джесъп и да доведе до анулиране на процеса.

— Защо ви пратиха това парче плат?

— Върху него имаше петно, което преди двайсет и четири години е било идентифицирано от Сектора по криминалистика в ЛАПУ като семенна течност. Моята задача се изразяваше в това да извлека ДНК и ако е възможно, да я идентифицирам.

— Когато изследвахте плата, генетичният материал беше ли увреден по някакъв начин?

— Не. Беше съхранен отлично.

— Добре, значи сте получили парчето плат от роклята на Мелиса Ланди и сте извлекли ДНК от него. Дотук вярно ли съм разбрал?

— Напълно.

— Какво направихте после?

— Превърнах ДНК профила в код и го въведох в база данните КОДИС.

— Какво е КОДИС?

— Комбинирана ДНК индексна система на ФБР. Представете си я като национална банка за ДНК данни. В нея се въвеждат всички ДНК сигнатури, събирани от органите на реда, и те могат да се използват за сравнение.

— И вие сте въвели ДНК сигнатурата, извлечена от семенната течност върху роклята, която Мелиса Ланди е носила в деня на убийството й, така ли?

— Точно така.

— Получихте ли положителен резултат?

— Да. Профилът принадлежеше на втория й баща, Кенсингтън Ланди.

Съдебната зала е просторно помещение. В нея винаги има слаб шум и някаква енергия. Усеща се, въпреки че всъщност не го чуваш. Хората си шушукат в галерията, секретарката и приставът отговарят на телефонни обаждания, съдебната стенографка докосва клавишите на стенографската си машина. Но след тези думи на Лиса Атуотър шумът в Отдел 112 напълно изчезна. Изчаках няколко секунди. Знаех, че това ще е най-слабият момент в аргументацията ми. С този отговор разкривах версията на Джейсън Джесъп. Но отсега нататък всичко щеше да е в моя полза. И в полза на Мелиса Ланди. Нямаше да забравя за нея.