Майкъл Конъли - Отменена присъда

След тези думи Бош затвори транскрипцията. Показанията на Клостър продължаваха, но бяха стигнали до момента, в който Холър смяташе, че са вкарали в протокола всичко необходимо.

Съдията попита Ройс дали иска да бъде прочетена някоя част от кръстосания разпит. Той се изправи, като държеше два документа, прихванати с кламери.

— За протокола, нямам желание да участвам в процедура, срещу която възразявам, но тъй като съдът определя правилата, ще играя по тях. Имам два кратки откъса от кръстосания разпит на детектив Клостър. Може ли да дам разпечатка с подчертаните текстове на детектив Бош? Мисля, че това ще улесни нещата.

— Много добре — отвърна Брайтман.

Съдебният пристав взе единия документ от Ройс и го занесе на Бош, който набързо го прегледа. Състоеше се само от две страници с транскрибирани показания. Две реплики бяха подчертани с жълто. Докато детективът ги четеше, съдията обясни на заседателите, че адвокатът ще чете въпросите, поставени от предишния защитник на Джесъп, Чарлз Бърнард, а Бош ще продължи да чете отговорите на детектив Доръл Клостър.

— Можете да започнете, господин Ройс.

— Благодаря, ваша светлост. Започвам четенето на транскрипцията. „Детектив, за колко време сте затворили и заключили «Аардварк Тоуинг», закарали сте тримата шофьори на «Уиндзор» и сте се върнали с подписаните заповеди за обиск?“

— „Може ли да направя справка с хронологията на следствието?“

— „Можете.“

— „За около два часа и трийсет и пет минути.“

— „А как затворихте «Аардварк Тоуинг»?“

— „Затворихме гаражите и един от шофьорите, господин Клинтън, струва ми се, имаше ключ за вратата. Взех го и заключих.“

— „После върнахте ли му ключа?“

— „Не, попитах го дали мога да го задържа за известно време и той се съгласи.“

— „Значи, когато сте се върнали с подписаната заповед за обиск, сте имали ключ и просто сте отключили вратата, така ли?“

— „Точно така.“

Ройс прелисти страницата на своя екземпляр и помоли Бош да направи същото.

— Добре, сега четем друг момент от кръстосания разпит. „Детектив Клостър, какво заключение направихте, когато ви съобщиха за космите, открити в «паяка», шофиран онзи ден от господин Джесъп?“

— „Никакво. Космите още не бяха идентифицирани.“

— „Кога ги идентифицираха?“

— „Два дни по-късно ми се обадиха от Сектора по криминалистика. Специалистка по анализ на косми и влакна ми съобщи, че космите били изследвани и били много близки до пробите, взети от жертвата. Затова не можела да изключи жертвата като техен източник.“

— „И какво ви говореше това?“

— „Че Мелиса Ланди вероятно е била в този камион.“

— „Какви други доказателства в камиона свързваха жертвата с него или с господин Джесъп?“

— „Нямаше други доказателства.“

— „Нямаше ли кръв или други телесни течности?“

— „Не.“

— „Влакна от роклята на жертвата?“

— „Не.“

— „Нищо друго ли нямаше?“

— „Нищо.“

— „При отсъствието на други доказателства в «паяка», мислили ли сте дали космите не са били подхвърлени там?“

— „Ами да, мислих за това, както и за всички останали аспекти на случая. Но го отхвърлих, защото свидетелката на отвличането беше разпознала Джесъп и той беше шофирал този камион. Смятам, че космите не са били подхвърлени. Искам да кажа, от кого? Никой не се е опитвал да го изкара виновен. Той беше разпознат от сестрата на жертвата.“

С това четенето приключи. Бош се озърна към ложата на заседателите и видя, че като че ли всички са внимавали през тази може би най-досадна фаза на процеса.

— Нещо друго, господин Ройс? — попита съдията.

— Нищо, ваша светлост.

— Много добре. Мисля, че е време за следобедна почивка. Ще се видим отново след петнайсет минути — и този път ще гледам да дойда навреме.

Залата започна да се изпразва и Бош слезе от свидетелската скамейка. Отиде направо при Холър, който си шепнеше нещо с Макфърсън. Детективът прекъсна разговора им.

— Атуотър, нали?

Мики вдигна поглед към него.

— Да, точно така. Подготви я, че започваме след петнайсет минути.

— Ще имаш ли време да поговорим след заседанието?

— Ще намеря. И на обяд имах интересен разговор. Трябва да ти го разкажа.

Бош ги остави и излезе в коридора. Знаеше, че пред кафемашината на малкия щанд до асансьорите ще има дълга опашка и там ще са мнозина от съдебните заседатели. Реши да слезе по стълбището и да си потърси кафе на друг етаж. Но първо се отби в тоалетната.