Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Ваша светлост, не мога да си седна, когато е заложена свободата на моя клиент. Това е нечувано…

Брайтман гневно удари с длан по катедрата и плясъкът прозвуча като изстрел.

— Няма да говорим за това пред съдебните заседатели, господин Ройс. Моля заседателите да се върнат в стаята си.

Ококорени и вече усетили обхваналото залата напрежение, те се изнизаха навън, до един озъртайки се през рамо, за да видят какво става зад тях. Ройс продължаваше да се взира яростно в съдията. И Бош знаеше, че адвокатът само позира. Тъкмо това искаше Ройс — заседателите да видят как го онеправдават и му пречат да защити обвиняемия. Нищо че ги извеждаха от залата. Всички бяха наясно, че съдията здравата ще го нашамари.

Щом вратата на тяхната стая се затвори, Брайтман отново се обърна към Ройс. За трийсетте секунди, докато заседателите напускаха залата, тя, очевидно, беше успяла да се успокои.

— Господин Ройс, след края на този процес ще проведем заседание за неуважение към съда, по време на което ще разгледаме и накажем днешното ви поведение. Дотогава, ако ви наредя да седнете и вие откажете да се подчините, ще заповядам на съдебния пристав насила да ви върне на мястото ви. И изобщо не ме интересува дали съдебните заседатели са тук, или не. Разбирате ли ме?

— Да, ваша светлост. И бих искал да се извиня, задето се поддадох на емоциите си.

— Много добре, господин Ройс. Сега седнете и пак ще повикаме заседателите в залата.

Двамата дълго се гледаха, докато накрая британецът бавно седна. Съдията нареди на пристава да доведе заседателите.

Бош ги наблюдаваше, докато заемаха местата си. Всички се взираха в Ройс и Хари разбра, че гамбитът на адвоката е бил успешен. В очите им имаше съчувствие, сякаш знаеха, че всеки момент може и те да разсърдят съдията и да бъдат порицани по подобен начин. Нямаха представа какво се е случило, докато са чакали зад затворената врата, ала Ройс се държеше като дете, което са пратили в кабинета на директора и след завръщането си е разказало на всички за това.

Преди да възобнови процеса, съдията се обърна към заседателите.

— Искам съдебните заседатели да разберат, че в процес от такъв характер емоциите понякога се разгорещяват. С господин Ройс обсъдихме въпроса и той е уреден. Не бива да обръщате внимание на това. А сега да продължим с четенето на показанията, дадени под клетва в миналото. Господин Холър?

— Да, ваша светлост.

Мики се изправи и отиде на катедрата, носеше разпечатка на показанията на Доръл Клостър.

— Детектив Бош, вие сте под клетва. Имате ли транскрипцията на показанията, дадени от детектив Доръл Клостър на осми октомври хиляда деветстотин осемдесет и шеста година?

— Да.

Хари постави транскрипцията пред себе си и извади очила за четене от вътрешния джоб на сакото си.

— Добре, аз пак ще чета въпросите, зададени на детектив Клостър под клетва от прокурор Гари Линц, а вие ще четете отговорите на свидетеля — каза Холър.

След серия отговори, даващи обща информация за Клостър, показанията бързо преминаха към разследването на убийството на Мелиса Ланди.

— „Добре, господин Клостър, вие работите в детективския отдел в Уилшърския участък, нали така?“

— „Да, в «Убийства и тежки престъпления».“

— „Този случай не е започнал като разследване на убийство.“

— „Не. С партньора ми ни повикаха от вкъщи, след като в дома на семейство Ланди са били пратени патрулни групи и предварителното следствие е определило, че се касае за отвличане от непознат. Това е тежко престъпление и пратиха нас.“

— „Какво се случи, когато отидохте в дома на семейство Ланди?“

— „Отначало разделихме присъстващите — майката, бащата и Сара, сестрата — и ги разпитахме. После събрахме семейството и проведохме съвместен разпит. Така често е най-добре и този път също се получи. При съвместния разпит установихме посоката на разследване.“

— „Разкажете ни за това. Как я установихте?“

— „При индивидуалния разпит Сара ни съобщи, че играела със сестра си на криеница и се скрила зад някакви храсти до предния ъгъл на къщата. Не се виждала от улицата. Чула боклукчийски камион и видяла боклукчия да пресича двора и да отвлича сестра й. Тези събития се случиха в неделя, затова знаехме, че този ден не е събиран боклук. Но когато помолих Сара да разкаже историята пред родителите си, баща й веднага се сети, че в неделя сутрин из квартала обикалят няколко «паяка» и шофьорите носят гащеризони като на служителите в градската чистота. И това стана първата ни следа.“