Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Това прилича ли на контейнера, в който намерихте тялото на момиченцето, господин Джонсън?

— Да, той е.

— Защо сте толкова сигурен?

— Отстрани със спрей е написан адресът, петдесет и пет — петнайсет. Аз го написах. И мога да кажа, че това е зад „Ел Рей“. Бая време работя там.

— Добре, това ли видяхте, когато вдигнахте капака и погледнахте вътре?

Маги превключи следващата снимка. В залата и без това цареше тишина, но когато на екраните се появи трупът на Мелиса Ланди в контейнера, ми се стори, че настава мъртво мълчание. Според правилата за доказателствата, въведени по силата на неотдавнашно решение в Девети район, трябваше да намеря начин да представя старите доказателства на новите съдебни заседатели. Не можех да разчитам на следствените материали. Трябваше да открия хора, прехвърлящи мостове към миналото, и Джонсън беше първият ми мост.

Той не отговори веднага на въпроса ми. Просто се взираше в екрана като всички останали. После по тъмната му буза неочаквано се изтърколи сълза. Ако бях на масата на защитата, щях да го приема цинично. Но аз знаех, че реакцията му е искрена, и тъкмо затова го бях избрал да даде пръв показания.

— Тя е — каза Джонсън накрая. — Точно това видях.

Кимнах, докато свидетелят се прекръстваше.

— И какво направихте, след като я видяхте?

— Навремето нямахме мобилни телефони, нали знаете. Затуй се втурнах вътре и се обадих в полицията от служебния телефон.

— Полицията бързо ли дойде?

— Адски бързо, все едно вече я търсеха.

— Последен въпрос, господин Джонсън. Този контейнер виждаше ли се от Уилшър Булевард?

Той категорично поклати глава.

— Не, беше зад кинотеатъра и се виждаше само ако минеш по задната уличка.

Тук се поколебах. Можех да изцедя още от този свидетел. Информация, събрана от Бош по време на неговото разследване, която не бяха представили на първия процес. И за която Ройс може и да не знаеше. Можех просто да задам въпроса, който щеше да доведе до излагането й, а можех да хвърля зара и да видя дали защитата ще отвори възможност за кръстосан разпит. Информацията и в двата случая щеше да е една и съща, но щеше да има по-голяма тежест, ако съдебните заседатели си мислеха, че защитата се е опитала да я прикрие.

— Благодаря ви, господин Джонсън — казах накрая. — Нямам повече въпроси.

Свидетелят беше прехвърлен на Ройс, който зае мястото ми на катедрата.

— Само няколко въпроса. Видяхте ли кой хвърля трупа на жертвата в контейнера?

— Не — отвърна Джонсън.

— Значи, когато сте се обадили в полицията, не сте имали представа кой го е извършил, нали така?

— Да.

— До онзи ден бяхте ли виждали обвиняемия?

— Не, съмнявам се.

— Благодаря ви.

И толкова. Ройс беше подложил на кръстосан разпит свидетел, който нямаше никакво значение за защитата. Джонсън не можеше да разпознае убиеца и така адвокатът отразяваше този факт в протокола. Само че в този случай просто трябваше да пасува. Като го попита дали е виждал Джесъп преди убийството, той отваряше врата. Изправих се, за да мина през нея.

— Още въпроси ли, господин Холър? — погледна ме Брайтман.

— Съвсем кратки, ваша светлост. Господин Джонсън, през периода, за който говорим, често ли работехте в неделя?

— Не, обикновено почивах. Обаче ме викаха, ако имаше някаква бърза работа.

Ройс възрази, че поставям въпрос, който излиза извън сферата на неговия кръстосан разпит. Обещах на съдията да не излизам от тази сфера и това скоро да стане ясно. Тя удовлетвори искането ми и отхвърли възражението. Отново насочих вниманието си към господин Джонсън. Бях се надявал адвокатът да възрази, защото след малко щеше да изглежда, че се е опитвал да ми попречи да получа вредна за защитата на Джесъп информация.

— Споменахте, че контейнерът, в който сте намерили тялото, се е намирал в дъното на уличката. Зад „Ел Рей“ няма ли паркинг?

— Има, ама не е на „Ел Рей“. Уличката ни осигурява достъп до задния вход и контейнера.

— Чий е паркингът?

— На една фирма, която има много паркинги из целия град, „Сити Парк“.

— Този паркинг отделен ли е от уличката със стена или ограда?

Ройс пак се изправи.

— Ваша светлост, това се проточва прекалено и няма нищо общо с въпросите, които зададох на господин Джонсън.

— Ще стигна до същината след още два въпроса, ваша светлост — заявих аз.

— Можете да отговорите, господин Джонсън — разреши Брайтман.

— Има ограда — отвърна свидетелят.

— Значи паркингът се вижда от уличката на „Ел Рей“ и от мястото на контейнера, а всеки на паркинга може да види контейнера, нали така?