Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Благодаря ви, ваша светлост.

Това означаваше, че трябва да освободим местата си, докато другият прокурор заседава със съдията. Преместихме папките си и лаптопа на Маги в края на масата, станахме и се запътихме към задната врата на залата. Когато минавахме покрай Бел, той вдигна ръка, за да привлече вниманието й, но тя го подмина.

— Искаш ли да се качим горе? — попита ме Маги на излизане. Предлагаше да отидем в канцелариите на Окръжна прокуратура.

— Няма време да чакаме асансьора.

— Може да се качим по стълбището. Само три етажа са.

Минахме през вратата на затвореното стълбище, но аз я хванах за ръката и казах:

— И тук става. Казвай какво ще правим с Бел.

— Това са пълни глупости. Той през живота си не се е занимавал с наказателно дело, камо ли с убийство.

— Да, ти не би повторила грешката си. Маги остро ме изгледа.

— Това пък какво означава?

— Нищо, тъпа шега. Да не се отклоняваме.

Тя беше скръстила ръце на гърдите си.

— По-коварен ход не съм виждала. Ройс иска да ме отстрани от делото, затова се обръща към Бел. А Бел… не мога да повярвам, че ще ми причини такова нещо.

— Да бе, сигурно и той ще намаже от гърнето със злато в края на дъгата 7 7 Мястото, където леприконите от ирландската митология крият съкровищата си. — Б.пр. . Може би трябваше да предвидим, че се задава нещо от тоя род.

И аз бях използвал тази защитна тактика, но не и толкова очевадно. Ако съдията или прокурорът не ти харесват, един от начините да ги разкараш, е да включиш в екипа си човек, който е в конфликт на интереси с тях. Понеже конституцията гарантира на обвиняемия правото сам да избере защитниците си, обикновено от процеса се дисквалифицират съдията или прокурорът. Много хитър ход от страна на Ройс.

— Разбираш какво прави той, нали? — каза Маги. — Мъчи се да те изолира. Наясно е, че съм единственият човек, на когото можеш да се довериш като помощник, и се опитва да те лиши от него. Знае, че без мен ще изгубиш.

— Много ти благодаря за вярата ти в мен.

— Знаеш какво искам да кажа. Ти никога не си бил обвинител. Аз съм тук, за да ти помагам в това. Ако ме изхвърли от масата, кого ще вземеш? На кого можеш да имаш доверие?

Кимнах. Имаше право.

— Добре, излагай фактите. Колко време живяхте с Бел?

— С него ли? Не сме живели заедно. Излизахме за кратко преди седем години. Не повече от два месеца и ако каже нещо друго, значи е лъжец.

— В какво е конфликтът, в това, че сте имали връзка, или има нещо друго, което си направила или казала? Нещо, което той знае.

— Няма нищо. Излизахме и просто не се получи.

— Кой кого остави?

Тя замълча за миг и заби поглед в пода.

— Той мен.

Кимнах.

— Ето го конфликтът. Може да заяви, че му имаш зъб.

— Отхвърлена жена, това ли? Пълни глупости. Вие мъжете сте…

— Почакай, Маги. Почакай. Само казвам, че това е техният аргумент, а не че съм съгласен с него. Всъщност искам…

Вратата към стълбището се отвори и прокурорът, който беше заел нашето място на масата, влезе и тръгна нагоре. Погледнах си часовника. Бяха минали само осем минути.

— Тя отиде в кабинета си — осведоми ни той, докато минаваше покрай нас. — Спокойно.

— Благодаря.

Изчаках да чуя стъпките му на следващата площадка, преди да продължа, вече по-тихо.

— Добре, как да го предотвратя?

— Кажи на съдията, че това е очевиден опит за саботиране на обвинението. Наели са нов адвокат по една-единствена причина — защото е имал връзка с мен. А не заради някакви специфични умения, с които ще допринесе за защитата.

Кимнах.

— Добре. Друго?

— Не знам. Не се сещам… било е отдавна, без силна емоционална привързаност, без отражение върху професионалната преценка и поведение.

— Да, да, да… ами Бел? Той знае ли нещо, за което трябва да внимавам?

Тя ме погледна така, сякаш бях предател.

— Маги, трябва да знам, за да няма още изненади, разбираш ли?

— Добре, няма нищо. Той наистина трябва съвсем да е закъсал, че да взима пари само за да ме отстрани от делото.

— Не се бой, тая игра се играе от двама. Да вървим.

Върнахме се в залата и на минаване през портала кимнах на секретарката да повика съдията от кабинета й. Вместо да отида на масата на обвинението, се насочих към защитата, където бяха Ройс и неговият клиент. Сега Дейвид Бел седеше от другата страна на Джесъп. Надвесих се над рамото на Ройс и прошепнах достатъчно високо, за да ме чуе обвиняемият.

— Клайв, когато съдията излезе, ще ти дам възможност да оттеглиш това искане. Ако не го направиш, първо ще те изложа пред камерата и този момент ще е дигитално запечатан завинаги. И второ, онова предложение за освобождаване и обезщетение, което направих на клиента ти миналата седмица, е оттеглено. Окончателно.