Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Къде е Бош?

— Съмнявам се, че ще дойде.

— Защо? Последната седмица никакъв го няма.

— Работи по нещо. Вчера ми се обади и попита дали трябва да присъства. Отговорих му, че няма нужда.

— Дано да работи по нещо, свързано с Джесъп.

— Каза, че било свързано. Скоро щял да ни го съобщи.

— Много мило от негова страна. Процесът започва след четири седмици.

Зачудих се защо Бош се е обадил на нея, а не на мен — главния обвинител. Осъзнах, че съм ядосан и на двамата.

— Виж, не знам какво се е случило между вас по време на малкото ви пътуване до Порт Таунсенд, но той трябваше да се обади на мен.

Маги поклати глава, сякаш разговаряше с капризно дете.

— Не се тревожи, той знае, че ти си главният обвинител. Сигурно смята, че си прекалено зает, за да те информира ежедневно какво прави. И ще забравя какво каза за Порт Таунсенд. Само този път. Ако направиш още един такъв намек, ще си имаме сериозен проблем.

— Добре, извинявай. Просто…

Вниманието ми бе привлечено от Джесъп, който седеше оттатък пътеката, на масата на защитата, заедно с Ройс. Зяпаше ме с ехидна усмивчица и разбрах, че е наблюдавал двама ни с Маги. Може би даже ни беше подслушвал.

— Извини ме за малко — казах й аз, изправих се и се приближих до тях.

Наведох се към него.

— Мога ли да ти помогна с нещо, Джесъп?

— Не разговаряй с клиента ми, Мик — намеси се Ройс, преди Джесъп да успее да каже нещо. — Ако искаш да го попиташ нещо, питай мен.

Джесъп пак се усмихна, окуражен от защитния ход на адвоката си.

— Я си сядай на мястото — изсумтя той. — Нямам какво да ти кажа.

Ройс го хвана за ръката, за да го накара да млъкне.

— Аз ще се оправя с това. Ти кротувай.

— Той ме заплаши. Трябва да се оплачеш на съдията.

— Казах кротувай, аз ще се оправя с него.

Джесъп скръсти ръце и се отпусна назад.

— Проблем ли има, Мик? — попита британецът.

— Не, няма проблем. Просто не ми харесва да ме зяпа.

Върнах се на масата на обвинението, като се ядосвах на себе си. Не биваше да си изпускам нервите. Седнах и погледнах към камерата, поставена в ложата на съдебните заседатели. Съдия Брайтман беше одобрила заснемането на процеса и заседанията преди него, но само с една камера, която трябваше да снабдява с материал всички канали и мрежи.

След няколко минути съдията зае мястото си и призова залата за тишина. Едно по едно прегледахме исканията на защитата и повечето решения бяха в наша полза, без да се налага да излагаме още много аргументи. Най-важно беше рутинното искане за прекратяване на процеса по липса на доказателства, което съдията отхвърли почти без коментар. Когато Ройс поиска да бъде изслушан, тя отговори, че няма нужда да обсъждаме повече въпроса. Това сериозно порицание ужасно ми хареса, макар външно да се преструвах, че всичко е рутинно и досадно.

Единственото решение, което съдията пожела да дискутираме подробно, беше ексцентричното искане на Ройс да бъде позволено на клиента му да използва грим по време на процеса, за да скрие татуировките на шията и пръстите си. Всички татуировки били направени в затвора, където бил хвърлен несправедливо за двайсет и четири години. Според адвоката те можело да настроят враждебно съдебните заседатели. Неговият клиент възнамерявал да ги скрие с фон дьо тен и Ройс искаше да се забрани на обвинението да повдига този въпрос пред заседателите.

— Трябва да призная, че за пръв път се сблъсквам с такова искане — каза съдията. — Склонна съм да го удовлетворя и да забраня на обвинението да привлича вниманието към татуировките, но виждам, че то е възразило срещу искането с аргумента, че съдържа недостатъчно информация за съдържанието и историята на тези татуировки. Бихте ли хвърлили светлина по въпроса, господин Ройс?

Адвокатът се изправи и се обърна към съда от мястото си. Аз погледнах натам и вперих очи в ръцете на Джесъп. Знаех, че Ройс се безпокои най-вече за татуировките по кокалчетата на пръстите на клиента му. Шията му можеше почти изцяло да се скрие под яката на ризата, каквато той несъмнено щеше да носи на процеса. Дланите му обаче винаги щяха да са на показ. На четирите кокалчета на едната му ръка и на трите на другата с мастило бяха татуирани буквите Е-Б-Е-Т-Е-С-Е и Ройс знаеше, че ще се погрижа съдебните заседатели да ги прочетат. Това обстоятелство навярно беше главният проблем със свидетелските показания на Джесъп, защото британецът знаеше, че ще измисля как волно или „неволно“ посланието на татуировката да стигне до заседателите.