Майкъл Конъли - Отменена присъда

Тя кимна, изглеждаше много смутена от казаното.

— А ти? — попита след малко. — Предполагам, че ти е било много трудно.

Той пак кимна, не можеше да измисли подходящите думи. Дъщеря му вече присъстваше изцяло в живота му, но на ужасна цена. Осъзна, че е повдигнал въпроса, а не може да говори за това.

— Виж, много е странно — продължи детективът. — Не знам защо ти го казах. Ти спомена за единствения куршум и си спомних, че съм ти казвал за нея. Може да си поговорим за това някой друг път. Ако искаш, разбира се. А сега да се върнем към делото. Съгласна?

— Да, естествено. Просто си мислех за дъщеря ти. Да изгуби майка си и после да се наложи да се премести толкова далече от дома си… Знам, че при теб ще й е добре, но… това е голяма промяна.

— Да, но казват, че децата са издръжливи, и е така. Тя вече има много приятели и се справя добре в училище. И за двама ни промяната беше огромна, но мисля, че тя ще го преодолее.

— А ти как ще го преодолееш?

Бош я погледна в очите за миг, преди да отговори:

— Вече го преодолях. Дъщеря ми е при мен — тя е най-хубавото нещо в живота ми.

— Това е чудесно, Хари.

— Да.

Рейчъл откъсна поглед от него и продължи да вади папките и снимките от кашона. Изведнъж се преобрази и стана делова — профайлър от ФБР, готов да докладва откритията си. Бош бръкна в джоба си и извади бележника си, поставен в сгъваем кожен калъф с детективската значка на корицата. Разтвори го и се приготви да записва.

— Ще започна със снимките — рече тя.

— Добре.

Уолинг нареди на масата пред него четири снимки на трупа на Мелиса Ланди в контейнера. Под тях сложи още две фотографии от аутопсията. Бош никога не бе успявал да гледа спокойно снимки на мъртви деца. А тези тук бяха особено мъчителни. Той дълго се взира в тях, преди да осъзнае, че свиването под лъжичката му се дължи най-вече на факта, че детето е било намерено в боклукчийски контейнер. Изхвърлянето на момичето приличаше на послание относно жертвата и оскърбление за нейните близки.

— Контейнерът — каза Хари. — Смяташ, че е избран като послание.

Уолинг не отговори веднага, сякаш за пръв път обмисляше тази възможност.

— Всъщност подхождам от друга гледна точка. Мисля, че решението е било почти спонтанно. Не е било планирано. Трябвало е да се избави от трупа незабелязано и да не намерят момиченцето веднага. Знаел е, че зад кинотеатъра има контейнер, и го е използвал. Така се е случило. Не е послание.

Бош кимна. Наведе се напред и си записа да попита Клинтън за контейнера. „Ел Рей“ се намираше в Уилшърския коридор, в който бяха работили шофьорите от „Аардварк“. Сигурно знаеха за него.

— Извинявай, нямах намерение да тръгвам в грешната посока — каза той, докато пишеше.

— Няма проблем. Започвам със снимките на момичето, защото смятам, че това престъпление може да не е разтълкувано вярно от самото начало.

— Не е разтълкувано вярно ли?

— Да, изглежда тогавашните следователи са възприели местопрестъплението буквално и са го сметнали за резултат от плана на заподозрения. С други думи, че Джесъп е отвлякъл момичето с намерението да го удуши и захвърли в контейнера. За това свидетелства характеристиката на престъплението, пратена във ФБР и калифорнийското министерство на правосъдието, за сравнение с други подобни.

Тя разтвори една папка и извади дългата характеристика и съпътстващите я формуляри, подготвени от главния следовател преди двайсет и четири години.

— Детектив Клостър търсел подобни престъпления, които евентуално да свърже с Джесъп. Не се натъкнал на нищо и с това се приключило.

Бош беше разучавал няколко дни материалите по делото и знаеше всичко това, но не я прекъсна, защото предчувстваше, че ще го наведе на нови заключения. Тъкмо в това се състоеше красотата на нейното изкуство. Нямаше значение, че във ФБР не го признаваха и не използваха максимално способностите й. Той винаги щеше да го прави.

— Мисля, че това престъпление още отначало е изтълкувано грешно. Прибави факта, че навремето базата данни явно не е била толкова развита и всеобхватна като сега. Посоката е била тотално сбъркана и нищо чудно, че са стигнали до задънена улица.

Хари кимна и си записа нещо.

— И ти си се опитала да направиш нова характеристика, така ли? — попита той.

— Доколкото можах. И отправната точка е точно тук. На снимките. Разгледай травмите й.

Бош се наведе към първия ред фотографии. Не видя никакви наранявания. Момичето просто беше хвърлено в почти пълния контейнер. В кинотеатъра сигурно бяха изграждали някакви декори или просто бяха правили ремонт, защото в контейнера имаше главно строителни отпадъци. Стърготини, кофи от боя, парчета нарязано и натрошено дърво. Облицовъчни материали и разкъсани найлони. Мелиса Ланди лежеше по гръб в един от ъглите на контейнера. Нито по нея, нито по роклята й имаше кръв.