Майкъл Конъли - Отменена присъда

Хари кимна. Разбираше версията й.

— Искаш да кажеш, че не е възнамерявал да извърши такова престъпление.

— Точно така. Отказал се е от първоначалния си план.

— И когато се е обърнал към Бюрото, Клостър не е търсел каквото трябва.

— Точно така.

— Но дали наистина е имал план? Ти самата току-що каза, че престъплението е извършено импулсивно. Джесъп е видял възможност и се е възползвал от нея в рамките на секунди. Що за план може да е имал?

— Всъщност е повече от вероятно да е имал сложен и подробен план. Такива убийци имат парафилия — готов сценарий за идеалното психосексуално преживяване. Фантазират си го в най-малки подробности. И както можеш да очакваш, това често включва мъчения и убийство. Парафилията е част от ежедневния им измислен живот и се стига до момента, в който желанието става подтик, а подтикът се превръща в импулс за действие. Когато пресекат тази граница и започнат да действат, отвличането на жертвата може да е абсолютно неподготвено и импровизирано, но не и самото убийство. И нещастната жертва попада в сценария, който убиецът безброй пъти е разигравал във фантазиите си.

Бош погледна бележника си и установи, че е престанал да си води записки.

— Добре, но ти казваш, че в нашия случай не е станало така. Той се отказал от плана си. Чул е съобщението за отвличането по радиостанцията и то го е изтръгнало от фантазията и го е върнало в действителността. Разбрал е, че може би са близо до него. Убил е момичето и го е изхвърлил с надеждата, че няма да го заловят.

— Точно така. И както ти току-що отбеляза, когато следователите са се опитали да сравнят елементи от това убийство с други престъпления, по същество са сравнявали ябълки с портокали. Не са открили нищо подобно и са решили, че това е еднократно убийство с импулсивен характер. Аз не смятам така.

Хари вдигна поглед от снимките към Рейчъл.

— Смяташ, че го е правил и преди.

— Идеята, че го е правил и преди, е много съблазнителна. Няма да се изненадам, ако установиш, че е замесен и в други отвличания.

— Оттогава са минали повече от двайсет и четири години.

— Знам. И тъй като Джесъп не е бил свързан с неразкрити убийства, сигурно се касае за изчезнали и избягали от дома си деца. Случаи, в които не е било открито местопрестъпление. Момичета, които така и не са намерени.

Бош се сети за среднощните посещения на Джесъп в парковете по Мълхоланд Драйв. Може би вече знаеше защо е палил свещ в основата на дървото.

После го прониза още по-смайваща и страшна мисъл.

— Смяташ ли, че такъв човек може да използва онези престъпления отпреди толкова години, за да подхранва фантазиите си сега?

— Разбира се. Той е бил в затвора, имал ли е друг избор?

Обзе го усещане за неотложност. Неотложност, която вървеше заедно с все по-голяма увереност, че не си имат работа с изолирано убийство. Ако версията на Уолинг се окажеше вярна, а той нямаше причини да се съмнява в това, Джесъп беше рецидивист. И макар че го бяха затворили на топло за двайсет и четири години, сега отново вилнееше из града. Не след дълго щеше да се поддаде на напрежението и неустоимите желания, които вече го бяха тласкали към импулсивни действия.

Бош бързо взе решение — следващия път, когато Джесъп се поддадеше на напрежението и го обземеше непреодолимо желание да убива, той щеше да е там, за да го унищожи.

Погледът му се фокусира и той видя, че Уолинг го гледа странно.

— Благодаря ти за всичко, Рейчъл — каза накрая. — Струва ми се, че трябва да вървя.

Това щеше да е обикновено заседание за решаване на досъдебни процедурни въпроси, но залата се пръскаше по шевовете. Адски много зяпачи и журналисти, както и доста адвокати. С Маги седяхме на масата на обвинението и за пореден път преглеждахме аргументите си. Всички въпроси пред съдия Брайтман вече бяха поставени и документирани. Сега Нейна светлост щеше да отправи още питания и да съобщи решенията си. Обземаше ме все по-силно безпокойство. Всички искания на Клайв Ройс бяха съвсем рутинни и с Маги бяхме представили солидни отговори. Бяхме готови да ги подкрепим и устно, но такова заседание можеше да крие и изненади. Неведнъж бях сварвал обвинението неподготвено тъкмо в такива случаи. А понякога делото може да бъде спечелено или изгубено още преди процесът да е започнал, с решение, взето на такова заседание.

Отпуснах се в стола и се озърнах назад, после бързо огледах залата. Усмихнах се престорено на един познат адвокат в галерията и отново се обърнах към Маги.