Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Ваша светлост, позицията на защитата е, че тези татуировки са били нанесени върху тялото на господин Джесъп, докато несправедливо е бил в затвора, и са плод на това мъчително преживяване. Затворът е опасно място и затворниците взимат мерки, за да се защитят. Понякога това става и с помощта на татуировки, които целят да уплашат другите или да покажат връзка, каквато затворникът може да няма. Определено няма да е от полза съдебните заседатели да ги видят и затова молим за разбиране. Това, бих могъл да добавя, е само тактика от страна на обвинението да отложи процеса и защитата твърдо настоява на решението си да не забавя правосъдието.

Маги бързо се изправи. Тя беше отговорила на това искане и трябваше да го поеме в съда.

— Ваша светлост, може ли да бъда изслушана във връзка с обвинението на защитата?

— Един момент, госпожо Макфърсън, първо искам да бъда изслушана аз. Господин Ройс, бихте ли обяснили последното си твърдение?

Адвокатът учтиво се поклони.

— Да, разбира се, съдия Брайтман. Обвиняемият вече се подлага на процедури за отстраняване на татуировките. Но те изискват време и няма да приключат до процеса. Като възразява срещу нашето искане господин Джесъп да използва грим, обвинението се опитва да отложи процеса до завършването на тези процедури. Това всъщност е опит да ни се отнеме правото на съкратено съдебно производство, от което защитата още от първия ден заяви, че не се отказва, за ужас на обвинението.

Съдията насочи поглед към Маги Страшната. Беше неин ред.

— Ваша светлост, защитата лъже. Обвинението нито веднъж не е искало отлагане, нито се е противопоставяло на искането на защитата за съкратен процес. Всъщност обвинението е готово за процес. Тъй че това твърдение е странно и аз възразявам срещу него. В действителност обвинението възразява срещу искането да бъде позволено на обвиняемия да се дегизира. Съдебният процес е търсене на истината и разрешението обвиняемият да използва грим, за да скрие кой е всъщност, ще бъде оскърбление пред лицето на истината. Благодаря ви, ваша светлост.

— Ваша светлост, може ли да отговоря? — моментално попита Ройс.

Брайтман не отговори веднага, тъй като записваше нещо от заявлението на Маги.

— Не е необходимо, господин Ройс — отвърна тя накрая. — Ще издам решение по това искане и ще позволя на господин Джесъп да скрие татуировките си. Ако реши да даде показания в своя защита, обвинението няма да повдига този въпрос пред него в присъствието на съдебните заседатели.

— Благодаря ви, ваша светлост — каза Маги.

Тя седна, без да прояви външни признаци на разочарование. Просто поредното решение сред много други, повечето от които бяха в полза на обвинението. Тази загуба можеше да се смята за нищожна, в най-лошия случай.

— Добре — продължи съдията. — Мисля, че изчерпахме всичко. Нещо друго?

— Да, ваша светлост — отново скочи от мястото си Ройс. — Защитата би желала да подаде ново искане.

Той излезе иззад масата и занесе копия от документа първо на съдията и после на нас, като даде отделни екземпляри на мен и Маги. Искането се състоеше само от една страница. Бившата ми жена четеше светкавично, умение, което генетично беше предала на нашата дъщеря — Хейли четеше по две книги на седмица, освен домашните си.

— Това са пълни глупости — прошепна тя още преди да съм успял да прочета заглавието.

Обаче бързо я настигнах. Ройс включваше нов адвокат в екипа на защитата и това щеше да отстрани Маги от обвинението поради конфликт на интереси. Новият адвокат се казваше Дейвид Бел.

Тя бързо се завъртя и огледа залата. Последвах примера й и видях Дейвид Бел да седи в края на втория ред. Познавах го, защото го бях виждал с нея през месеците след развода ни. Веднъж отидох в нейния апартамент да взема дъщеря си и той ми отвори вратата.

Маги се обърна напред и понечи да се изправи, но аз поставих ръка на рамото й и я спрях.

— Аз ще отговоря.

— Не, почакай — настойчиво прошепна тя. — Искай десетминутно прекъсване. Трябва да го обсъдим.

— Точно това щях да направя.

Изправих се и се обърнах към съдията.

— Ваша светлост, както и вие, ние току-що получихме този документ. Можем да го вземем със себе си и да предадем отговора в писмен вид, но предпочитаме да го оспорим веднага. Ако съдът ни даде кратка почивка, мисля, че ще бъдем готови да отговорим.

— Петнайсет минути стигат ли ви, господин Холър? Имам друго дело и мога да се заема с него, след което ще продължим с вас.