Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Сам по себе си, нито един не беше процес за убийство. Но няколко бяха за неумишлено причиняване на смърт.

— Не е същото. В колко наказателни процеса сте участвали, господин Бел?

— В нито един, ваша светлост.

— С какво ще допринесете за защитата на господин Джесъп?

— Ваша светлост, аз имам извънредно богат съдебен опит, но не мисля, че биографията ми има някакво значение. Господин Джесъп има право сам да избира защитниците си и…

— Какъв точно е конфликтът на интереси между вас и госпожа Макфърсън?

На лицето на Бел се изписа озадачено изражение.

— Разбрахте ли въпроса? — попита съдията.

— Да, ваша светлост, конфликтът се състои в това, че имахме интимна връзка, а сега ще бъдем противници в процеса.

— Били ли сте женени?

— Не, ваша светлост.

— Кога сте имали интимна връзка и колко е продължила тя?

— Преди седем години и продължи около три месеца.

— Оттогава поддържали ли сте контакт с нея?

Бел вдигна очи към тавана, като че ли търсеше отговора там. Маги се наведе и зашепна в ухото ми.

— Не, ваша светлост — отвърна Бел.

Изправих се.

— Ваша светлост, в интерес на пълното изясняване на истината, ще добавя, че за последните седем години господин Бел е пратил на госпожа Макфърсън една коледна картичка. Тя не му е отговорила.

В залата се разнесе приглушен смях. Съдията не обърна внимание и погледна нещо на катедрата пред себе си. Като че ли беше чула достатъчно.

— В какво се състои конфликтът на интереси, за който се тревожите, господин Бел?

— Хм, ваша светлост, малко ми е трудно да говоря на открито заседание, обаче аз прекъснах връзката с госпожа Макфърсън и се безпокоя, че от нейна страна може да е останала известна враждебност. Ето това е конфликтът.

Съдията нямаше да се върже на това и всички в залата го знаеха. Започваше да става неловко даже да гледаш.

— Госпожо Макфърсън — каза Брайтман.

Маги отмести стола си назад и се изправи.

— Изпитвате ли враждебност към господин Бел?

— Не, ваша светлост, поне до днес. Занимавах се с по-приятни неща.

Когато копието на Маги улучи целта, отново чух тих кикот от редовете зад мен.

— Благодаря, госпожо Макфърсън — отвърна съдията. — Можете да седнете. Вие също, господин Бел.

Той облекчено се стовари на стола си. Съдията се наведе напред и заговори делово по микрофона.

— Искането се отхвърля.

Ройс незабавно скочи на крака.

— Ваша светлост, аз не бях изслушан преди вашето решение.

— Искането беше ваше, господин Ройс.

— Но бих желал да отговоря на някои от нещата, които каза господин Холър…

— Господин Ройс, вече издадох решението си. Не виждам необходимост от повече обсъждания. А вие?

Той разбра, че поражението му може да стане още по-тежко, и преустанови опитите си.

— Благодаря, ваша светлост.

Британецът седна. Съдията прекрати заседанието ние си събрахме нещата и се насочихме към задната врата. Но не толкова бързо, колкото Ройс. Той, клиентът му и набеденият му колега си плюха на петите, все едно ще изпуснат последния влак в петък вечер. И този път Ройс не си направи труда да спре пред залата, за да поприказва с медиите.

— Благодаря, че ме защити — усмихна ми се Маги, когато стигнахме при асансьорите.

Свих рамене.

— Ти сама се защити. Сериозно ли говореше, когато каза, че след Бел си се заела с по-приятни неща?

— Определено по-приятни от него.

Погледнах я, но не успях да открия по-дълбок смисъл в думите й. Вратата на асансьора се отвори и ние се озовахме пред Хари Бош, който тъкмо се канеше да излезе от кабината.

Бош излезе от асансьора и за малко да се сблъска с Холър и Макфърсън.

— Свърши ли? — попита той.

— Пропусна го — отвърна Холър.

Детективът бързо се обърна и удари едно от гумените уплътнения на вратата, преди да се е затворила.

— Слизате ли?

— Такива са намеренията ни. — Гласът на Холър не скриваше яда му. — Мислех, че няма да идваш на заседанието.

— Нямаше. Дойдох да ви взема.

Спуснаха се с асансьора и Хари ги убеди да повървят с него до Дирекция на полицията. Регистрира ги като посетители и тримата се качиха на петия етаж, където се намираше отдел „Грабежи и убийства“.

— За пръв път идвам тук — отбеляза Макфърсън. — Тихо е като в застрахователна фирма.

— Да, с преместването изгубихме доста от стария си чар — отвърна Бош.

Дирекцията беше в новата сграда едва от шест месеца. Тя беше някак тиха и стерилна. На повечето й обитатели, включително на Бош, им липсваше старият „Паркър Сентър“, въпреки че беше съвсем порутен.