Майкъл Конъли - Отменена присъда

Видях, че веждите на Джесъп се повдигат няколко сантиметра. Не беше чувал за никакво предложение, свързано с пари и свобода. Не беше чувал, защото аз не бях правил такова. Обаче сега Ройс трябваше да го убеди, че не е скрил нищо от него. Много му здраве.

Британецът се усмихна така, като че ли беше много доволен от реакцията ми. Отпусна се нехайно назад и хвърли писалката, която държеше, върху бележника си. Позлатен „Монблан“. Не биваше да се отнася така с нея.

— Мислиш си, че ще постигнеш нещо, а, Мик? Е, чуй какво ще ти кажа. Няма да оттегля искането и ми се струва, че ако ми беше направил предложение за освобождаване и обезщетение, щях да си спомням.

Добре, беше изобличил блъфа ми. И все пак му оставаше да убеди клиента си. Видях, че съдията излиза от кабинета си и изкачва трите стъпала към катедрата. Използвах оставащото ми време, за да прошепна за последно на Ройс:

— Колкото и да си платил на Бел, хвърлил си си парите на вятъра.

Отидох на масата на обвинението и останах прав. Брайтман призова за тишина.

— Добре, продължаваме с „Калифорния срещу Джесъп“. Господин Холър, ще отговорите ли на последното искане на обвиняемия, или ще представите отговора си в писмен вид?

— Ваша светлост, обвинението би желало да отговори веднага на… това искане.

— Добре тогава, давайте.

Опитах се да събера достатъчно възмущение в гласа си.

— Ваша светлост, и аз съм доста циничен, обаче трябва да кажа, че съм изненадан от тактиката на защитата с това искане. Това всъщност не е никакво искане, а просто опит за саботиране на съдебната система чрез лишаване на Народа на Кали…

— Ваша светлост — прекъсна ме Ройс, като скочи от мястото си. — Категорично възразявам срещу очернянето на моята репутация, което господин Холър прави за протокола и пред медиите. Това не е нищо повече от…

— Господин Ройс, ще имате възможност за реплика, след като господин Холър отговори на вашето искане. Седнете, моля.

— Да, ваша светлост.

Той седна и аз се опитах да си спомня докъде бях стигнал.

— Продължавайте, господин Холър.

— Да, ваша светлост. Както знаете, във вторник обвинението предаде всички доказателствени материали на защитата. Това, което получихте току-що, е изключително коварен ход, замислен от господин Ройс, след като е осъзнал срещу какво ще се изправи на процеса. Мислел си е, че обвинението ще се препъне в това дело. Сега вече знае, че няма да е така.

— Но какво общо има това с новото искане, господин Холър? — нетърпеливо попита съдията.

— Има много общо. Чували ли сте за „купуване“ на съдия? Е, господин Ройс прави опит за „купуване“ на прокурор. От доказателствените материали е разбрал, че Маргарет Макфърсън е може би най-важният член на прокурорския екип. Вместо да атакува доказателствата в съда, той се мъчи да нанесе коварен удар на обвинението, като разцепва екипа, събрал тези доказателства. До процеса остават само четири седмици, а господин Ройс прави ход, насочен срещу моята помощничка. Наел е адвокат, който изобщо няма опит в наказателното право, да не споменавам, че не е участвал в процес за убийство. Защо ще го прави, ваша светлост, освен за да скалъпи този мним конфликт на интереси?

— Ваша светлост?

Ройс отново беше на крака.

— Господин Ройс, казах ви, че ще получите възможност — отвърна съдията. Предупреждението съвсем ясно се долавяше в гласа й.

— Но, ваша светлост, аз не мога…

— Сядайте.

Той се подчини и Брайтман отново насочи вниманието си към мен.

— Ваша светлост, това е циничен ход, направен от отчаян адвокат. Позволявам си да се надявам, че няма да му позволите да подкопае устоите на конституцията.

Бяхме като скачени съдове, аз седнах — а Ройс моментално се изправи.

— Един момент, господин Ройс — вдигна ръка съдията и му даде знак да се върне на мястото си. — Искам да поговоря с господин Бел.

Сега дойде ред на Бел да стане. Той беше добре облечен, с пясъчноруса коса и червендалесто лице, но виждах страха в очите му. Независимо дали той се беше обърнал към Ройс, или Ройс — към него, ставаше ясно, че не е очаквал да се изправи пред съдията и да дава обяснения.

— Господин Бел, не съм имала удоволствието да ви видя да практикувате в моята зала. С наказателно право ли се занимавате?

— Хм, не, госпожо, обикновено не. Аз съм адвокат, участвал съм в над трийсет процеса. Разбирам си от работата в съда, ваша светлост.

— Браво. Колко от тези процеси са били за убийство?

Стана ми смешно, докато наблюдавах как онова, което бях привел в движение, набира собствена инерция. Ройс изглеждаше покрусен, планът му се пръскаше на парченца като скъпа ваза.