Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Имам самостоятелно помещение ей там — посочи той вратата в отсрещния край на помещението.

Отключи я и влязоха в просторен кабинет с голяма заседателна маса в средата. Едната стена беше стъклена и гледаше към общото помещение, но Бош спусна и затвори щорите. На срещуположната стена висеше голяма бяла дъска с един ред снимки отгоре и множество бележки под всяка от тях. На всички фотографии имаше момичета.

— Работя по това цяла седмица без прекъсване — осведоми ги той. — Сигурно сте се чудили къде съм изчезнал, затова реших, че е време да ви покажа какво съм открил.

Макфърсън спря на няколко крачки от вратата и се вгледа в снимките с присвити очи, разкривайки на Бош суетата си. Имаше нужда от очила, но той не я бе виждал да носи такива.

Холър отиде до масата, на която бяха оставени няколко кутии с архивни дела. Издърпа бавно един стол и седна.

— Маги — покани я детективът. — Защо не седнеш?

Макфърсън най-после се откъсна от транса си и седна в края на масата.

— Дали е това, което си мисля? — попита тя. — Всички приличат на Мелиса Ланди.

— Хайде първо да ви изложа нещата и вие сами ще направите заключения — рече Бош.

Той заобиколи масата, за да отиде при дъската. Застана с гръб към нея и започна разказа си:

— Имам една приятелка, бивш профайлър. Не…

— Къде е работила? — прекъсна го Холър.

— Във ФБР, но какво значение има? Не познавам по-добър специалист от нея. Затова скоро след като се включих в тая история, я помолих неофициално да прегледа материалите по делото и тя го направи. Стигна до заключението, че през осемдесет и шеста тотално са сбъркали в интерпретацията на случая. Там, където тогавашните следователи са видели импулсивно престъпление, тя откри нещо друго. Накратко, откри признаци, че убиецът на Мелиса Ланди може да е убивал и преди това.

— Уф, почна се — отново го прекъсна Холър.

— Виж бе, човек, не разбирам защо се държиш така — ядоса се Бош. — Ти ме привлече като следовател в тая работа и аз я разследвам. Защо не ме оставиш да ви разкажа каквото знам? После прави каквото щеш. Ако решиш, че е вярно, действай нататък. Ако не, майната му. Аз ще съм си свършил работата, като съм привлякъл вниманието ти към това.

— Никак не се държа, Хари. Просто разсъждавам на глас. За всички неща, които могат да усложнят един съдебен процес. Да усложнят споделянето на доказателствения материал със защитата. Ясно ли ти е, че всичко, което ни разказваш сега, трябва моментално да бъде предадено и на Ройс?

— Само ако възнамеряваш да го използваш.

— Какво?

— Мислех, че знаеш правилата за доказателствения материал по-добре от мен.

— Знам правилата. Защо ни доведе тук за тоя цирк, щом смяташ, че не бива да го използваме?

— Защо просто не го оставиш да ни разкаже историята? — намеси се Макфърсън. — И тогава може би ще разберем.

— Добре де, давай — отстъпи Холър. — И без това казах само „почна се“, което, струва ми се, е доста широко разпространена фраза, изразяваща изненада и неочаквана промяна на посоката. И толкова. Продължавай, Хари. Моля те.

Бош хвърли поглед към дъската, после отново се обърна към двучленната си публика.

— Та моята приятелка смята, че Джейсън Джесъп е убивал и преди да убие Мелиса Ланди и най-вероятно е успявал да скрие причастността си към тези предишни престъпления.

— И ти си започнал да търсиш — предположи Макфърсън.

— Да. Спомняте ли си първия следовател, Клостър? И него си го бивало. И той е търсил подобни случаи. Само че въз основа на грешна характеристика. Имали са спермата по роклята, удушаването и трупа, изхвърлен на достъпно място. С това характеристиката се изчерпвала и въпреки че търсил, не открил аналогични убийства или поне случаи, свързани с неговия. Край на историята, край на търсенето. Решили, че Джесъп е действал само този път, че е изключително неорганизиран и небрежен и затова е бил заловен.

Хари се обърна и посочи снимките на дъската зад него.

— Затова аз подходих по друг начин. Започнах да търся момичета, които са обявени за изчезнали и не са намерени. Тук включих както похищенията, така и случаите на бягство от дома. Джесъп е от окръг Ривърсайд, затова разширих зоната на търсене до окръзите Ривърсайд и Лос Анджелис. Понеже Джесъп е арестуван на двайсет и четири години, аз се върнах до времето, когато е бил на осемнайсет, и установих границите на търсене от хиляда деветстотин и осемдесета до осемдесет и шеста. Що се отнася до профила на жертвите, заложих на бели момичета на възраст от дванайсет до осемнайсет години.