Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Къде? — попита Макфърсън.

Хари стигна до последното си нагледно помагало — карта на планината Санта Моника. Разгъна я на масата пред тях и каза:

— От освобождаването му насам Джесъп девет пъти е напускал апартамента си във Венис и посред нощ е отивал с колата си на „Мълхоланд“. Оттам е посещавал един-два парка на нощ. Франклин Кениън му е любимият. Ходил е там шест пъти. Но е бил няколко пъти и в Стоун Кениън, Ръниън Кениън и на площадката във Фрайман Кениън.

— И какво е правил там? — погледна го Маги.

— Ами, първо, това са обществени паркове, които са затворени след залез-слънце — поясни Бош. — Затова му се налага да се вмъква вътре. Става дума за два-три часа през нощта. Влиза и просто седи там. Общува с нещо. Два пъти е палил свещи. Винаги на едни и същи места във всеки парк. Обикновено на пътека или под дърво. Нямаме снимки, понеже е много тъмно и не можем да рискуваме да се приближим. Тази седмица няколко пъти ходих с хората от ЗСР и го наблюдавах. Като че ли просто медитира.

Хари огради четирите парка на картата. Всички се намираха до „Мълхоланд“, близо един до друг.

— Разговарял ли си с твоята профайлърка за това? — попита Холър.

— Да, и тя е на същото мнение като мен — че той посещава гробове. Общува с мъртвите… с жертвите си.

— О, божичко… — изпъшка Мики.

— Да — каза Бош.

Последва дълго мълчание, докато Холър и Макфърсън обмисляха последиците от разследването на детектива.

— Хари, някой копал ли е на тези места? — наруши тишината Маги.

— Не още. Не искахме да се юрнем там с лопати, защото той все се връща на местата. Ще разбере, че става нещо, а засега не бива да го подплашваме.

— Ясно. Ами…

— Кучета, издирващи трупове. Да, вчера са ги завели там под прикритие. Ние…

— Какво значи „куче под прикритие“? — прекъсна го Холър.

Бош избухна в смях и това донякъде разпръсна напрежението в стаята.

— Исках да кажа, че имаме две такива кучета и ги закарахме с цивилни коли. Водеха ги цивилни детективи. Все едно някой си разхожда кучето, обаче и това е проблем, защото по тези пътеки в парка е забранено за кучета. Тъй или иначе направихме каквото можахме. Обадих се в ЗСР, за да се уверя, че Джесъп не е в района на „Мълхоланд“. Беше на сърфинг.

— И? — нетърпеливо се обади Макфърсън.

— Тези кучета просто лягат на земята, когато уловят миризма на човешки леш. Уж можели да я усетят през пласта почва даже след сто години. Както и да е, на три от четирите места, на които е ходил Джесъп, кучетата не реагираха. Но едното куче легна на четвъртото място.

Макфърсън рязко се завъртя на стола си и погледна Холър. Той отговори на погледа й, все едно водеха безмълвен разговор.

— Трябва да отбележа, че точно това куче в миналото е грешало — тоест, давало е фалшива положителна реакция — в около една трета от случаите — добави Хари. — Другото куче не е реагирало на същото място.

— Страхотно — отвърна Холър. — И какво ни говори това?

— Ами затова ви повиках — каза Бош. — Достигнахме момента, в който може би трябва да започнем да копаем. Поне на онова място. Но така рискуваме Джесъп да разбере и да се сети, че го следим. Ако започнем да копаем и открием човешки останки, разполагаме ли с достатъчно улики, за да обвиним него?

Макфърсън се наведе напред, докато Холър се отпусна на облегалката на стола си, очевидно отстъпвайки й думата.

— Не виждам правен проблем с копането — заяви тя накрая. — Паркът е обществена собственост и нищо не ти го забранява. Няма нужда от съдебна заповед. Но сигурен ли си, че искаш да го направиш сега, въз основа на реакцията на куче, което в много случаи греши? Или да изчакаме края на процеса?

— Или може би даже по време на процеса — прибави Холър.

— Вторият въпрос е по-сложен — продължи Макфърсън. — Да речем, че на едно или дори на всички тези места са заровени човешки останки. Да, поведението на Джесъп изглежда предполага, че знае какво има под земята на местата, на които ходи нощем. Но това доказва ли вината му? Едва ли. Бихме могли да му предявим обвинения, но той е в състояние да се защити достатъчно добре въз основа на това, което знаем засега. Съгласен ли си, Майкъл?

Холър се наведе напред и кимна.

— Да речем, че започнеш да копаеш и откриеш останките на едно от тези момичета. Даже да потвърдиш самоличността му — а това остава под въпрос, — няма да имаш достатъчно доказателства, свързващи смъртта му с Джесъп. Разполагаш само с гузния му спомен за мястото на заравяне. Това е от изключително значение, но дали е достатъчно за съда? Не знам. Струва ми се, че в този случай предпочитам да съм на мястото на защитата. Според мен Маги е права, той може да се защити и да обясни откъде знае за тия места. Може да измисли чучело, някой друг, който е извършил убийствата и му е разказал за тях или го е принудил да участва в заравянето. Джесъп е лежал двайсет и четири години в затвора. С колко други затворници се е срещал? Хиляди? Десетки хиляди? Колко от тях са били убийци? Може да прехвърли цялата тази работа на някой от тях, да каже, че е чул в затвора за тия места и е решил да иде там, за да се помоли за душите на жертвите. Може да си съчини какво ли не.