Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Къде беше? — попитах аз с раздразнение. — Търсих те по мобилния, но не ми отговори.

Тя се приближи до бюрото ми и си придърпа стол.

— По-скоро ти къде беше?

Погледнах настолния си календар и не видях нищо в квадратчето за деня.

— За какво говориш?

— Телефонът ми беше изключен, защото присъствах на тържеството за награждаване на отличниците в училището на Хейли. Там не обичат да звънят джиесеми, докато връчват наградите на децата.

— Уф, мамка му!

Беше ми казала и ме бе подсетила с имейл. Аз го разпечатах и го закачих на хладилника. Обаче не го записах в настолния си календар, нито в телефона. Бях се издънил.

— Трябваше да присъстваш, Холър. Щеше да се гордееш с нея.

— Знам, знам. Прецаках се.

— Нищо, ще имаш други възможности. Да се прецакаш или да се гордееш.

Болезнен удар. Щеше да е по-добре, ако ме беше сдъвкала, както обикновено. Пасивно-агресивният подход винаги те засяга по-силно и тя сигурно го знаеше.

— Другия път ще дойда. Обещавам.

Маги не каза нищо саркастично от рода на „Естествено, Холър“ или „Това вече съм го чувала“. И кой знае защо ми стана още по-кофти. Тя просто мина към работата.

— Какво е това? — кимна към документа пред мен.

— Това е последният отпор на Клайв Ройс. Най-добрият. Искане за изключване на показанията на Сара Ан Глисън.

— И естествено го подава петък следобед, три седмици преди процеса.

— По-скоро седемнайсет дни.

— Моя грешка. Какво пише?

Завъртях документа и го плъзнах по бюрото към нея. Беше прихванат с голям черен кламер.

— Работил е по това още отначало, защото знае, че делото се свежда до нея. Тя е главният ни свидетел и без нея всичките ни аргументи губят значение. Даже космите в „паяка“ са косвено доказателство. Ако я отстрани, обвинението ни отива по дяволите.

— Ясно ми е. Но как се опитва да се избави от нея?

Маги запрелиства страниците.

— Искането е получено в девет и е дълго осемдесет и шест страници, тъй че нямах време да го смеля изцяло. Но има два аспекта. Оспорва първоначалното идентифициране на Джесъп, когато Сара е била малка. Според него цялото разпознаване било организирано тенденциозно. И…

— Това вече беше оспорено, съдията прие нашите аргументи и потвърди решението си след възражението на защитата. Той само губи времето на съда.

— Този път има нещо ново. Помниш, че Клостър е болен от Алцхаймер и не става за свидетел. Не може да ни разкаже за следствието и не е в състояние да се защити. И сега Ройс твърди, че Клостър е казал на Сара кого да разпознае. Че й е посочил Джесъп.

— И как се аргументира? Нали в стаята са били само Сара и Клостър?

— Не знам. Няма аргументация, но предполагам, че импровизира около обаждането по радиостанцията, когато Клостър наредил да накарат Джесъп да си свали шапката.

— Това няма значение. Организирали са разпознаването, за да видят дали Сара ще идентифицира Дерек Уилбърн, другия шофьор. Всякакви твърдения, че детективът после й е казал да посочи Джесъп, са абсурдни. Разпознаването е било абсолютно неочаквано, но естествено и убедително. Няма защо да се безпокоим. Ще го оборим и без Клостър.

Знаех, че е права, но всъщност първото оспорване не ме смущаваше толкова.

— Това е само встъпителният му залп — продължих. — И е нищо в сравнение с втората част. Ройс иска да изключи всичките й показания на основание на ненадеждна памет. Изложил е цялата история на нейната наркозависимост, едва ли не чак до последното кристалче метамфетамин, което е изпушила. Приложил е данните за арестите и присъдите й, свидетели разказват подробно как е взимала наркотици, за безразборните й полови контакти и за вярата й в някакви си „извънтелесни преживявания“ — предполагам, че е забравила да ви спомене за това в Порт Таунсенд. И отгоре на всичко е привлякъл специалисти по загуба на паметта и създаване на фалшива памет в резултат от метамфетаминова зависимост. Та, в заключение, знаеш ли какво постига той? Не ни оставя никакъв изход.

Маги не отговори — преглеждаше обобщението в края на искането.

— Той има следователи и тук, и в Сан Франциско — добавих аз. — Всичко е много подробно и изчерпателно, Магс. И знаеш ли какво? Той дори още не е ходил в Порт Таунсенд да разговаря с нея. Пише, че било излишно, понеже нямало значение какво ще каже тя сега. Не можело да се разчита на показанията й.

— Той ще има свои експерти, ние пък ще повикаме наши — спокойно отговори Маги. — Очаквахме този ход и аз вече съм подготвила нашите. В най-лошия случай можем да превърнем всичко това в празни приказки. Знаеш го.