Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Е, да прескочим от шейсет и осма на осемдесет и шеста, става ли?

Клинтън сви рамене.

— Съгласен.

— Ако не възразявате, госпожа Макфърсън ще си води записки.

Отново свиване на рамене.

— Тогава да започваме. Добре ли си спомняте деня, в който е убита Мелиса Ланди?

Клинтън разпери ръце.

— Ами спомням си го отлично заради случилото се. Онова момиченце беше убито и се оказа, че съм работил с оня, дето го е извършил.

— Трябва да е било много травмиращо.

— Да, държа ме известно време.

— И после ви е изхвърчало от ума, така ли?

— Не, не точно… но престанах да мисля непрекъснато за това. Отворих сервиза и така нататък.

Кимнах. Клинтън изглеждаше достатъчно искрен и честен. Добро начало. Погледнах Бош. Знаех, че е открил в свидетеля някакво зрънце, което според него е злато. Затова исках да поеме той.

— Бил — започна Хари. — Разкажи им малко за онова, което се е случвало с „Аардварк“ навремето. За западането на бизнеса.

Клинтън кимна.

— Да, ами тогава ни вървеше доста добре. Гласуваха закон, че никой не може да паркира на пресечките на „Уилшър“ без стикер за местен жител. Всички останали трябваше да ги вдигаме. Та в неделя сутрин отивахме в квартала и събирахме колите, паркирани заради църковните служби. Поне в началото. Собственик беше господин Кориш и вдигахме толкова много коли, че той назначи нов шофьор и даже почна да ни плаща за извънредно работно време. Беше голям майтап, защото в квартала работеха още две фирми и се състезавахме кой да вдигне повече коли. Все едно печелехме точки и бяхме отбор.

Клинтън погледна Бош, за да види дали разказва вярната история. Хари му кимна и му каза да продължи.

— После нещата тръгнаха на зле. На хората им дойде акълът и спряха да паркират там. Някой каза, че даже на службите ги предупреждавали: „Не паркирайте северно от «Уилшър».“ Та както бяха прекалено много, че не можехме да се справим с тях, колите изведнъж станаха недостатъчно. Затуй господин Кориш рече, че трябвало да съкрати разходите и един от нас трябвало да си иде, а може би даже двама. Каза, че щял да следи как се справяме и да вземе решение.

— Кога ви го каза, по отношение на деня на убийството? — попита Бош.

— Беше точно преди това. Защото и тримата още бяхме на работа. Нали разбирате, той още не беше уволнил никого.

Поех разпита и го попитах как се е отразила новата заповед на конкуренцията между шофьорите.

— Ами, стана свирепо, нали разбирате. Всички бяхме приятели и после изведнъж почнахме да не се харесваме, защото искахме да си запазим работата.

— Как се работеше с Джейсън Джесъп след това?

— Джесъп беше абсолютен главорез.

— Напрежението ли му въздействаше?

— Да, защото беше на последно място. Господин Кориш постави специално табло, за да следим броя вдигнати коли, и той беше на последно място.

— И затова не е бил доволен.

— Не беше доволен. Стана отврат да се работи с него, ще прощавате за езика.

— Спомняте ли си как се държеше в деня на убийството?

— Малко. Както казах на детектив Бош, той почна да си заплюва улици. Например твърдеше, че цял „Уиндзор“ бил негов. „Лас Палмас“ и „Люсърн“ — също. Ей такива неща. А ние с Дерек, другия шофьор, му казахме, че няма такива правила. А той вика: „Хубаво, само се опитайте да вдигнете кола на някоя от тия улици и ще видите какво ще се случи“.

— Заплашвал ви е.

— Да, и така може да се нарече. Определено.

— Със сигурност ли си спомняте, че „Уиндзор“ е била една от улиците, за които твърдял, че са негови?

— Да, сигурен съм за „Уиндзор“.

Информацията си я биваше. Щеше да илюстрира психическото състояние на обвиняемия. Но трудно щяхме да я вкараме в протокола, ако нямаше потвърждение от Уилбърн или Кориш. Стига да бяха още живи.

— Изпълни ли заплахата си по някакъв начин? — попита Маги.

— Не — отвърна Клинтън. — Само че това беше денят на убийството. Арестуваха го и с това се приключи. Не мога да кажа, че съм се разстроил прекалено от напускането му. После господин Кориш уволни Дерек, щото той го излъга, че нямал криминално досие. Аз останах последен. Работих там още четири години — докато спестих пари да открия сервиза.

Обичайната американска история за успеха. Изчаках да видя дали Маги има други въпроси, но нямаше. За разлика от мен.

— Господин Клинтън, преди двайсет и четири години разговаряли ли сте за тези неща с полицията или прокуратурата?

Той поклати глава.

— Не точно. Тъй де, говорих с детектива, дето беше главен тогава. Той ме разпита. Обаче не са ме викали в съда или нещо подобно.