Майкъл Конъли - Отменена присъда

Това обещание често ни събираше на стратегически съвещания с Маги Страшната в моя нов офис. Обект на дискусията ни този следобед беше около какво ще бъде изградена досъдебната защита на нашия противник. Знаехме, че Ройс ще подаде молба за прекратяване на делото. Нямаше никакво съмнение. Обсъждахме основанията за тази молба. Исках да съм готов за всичко. Твърди се, че по време на война снайперистът прави засада на вражески патрул, като първо поваля командира, радиста и санитаря. Ако успее, останалите от патрула се паникьосват и се пръскат. Тъкмо това се надявах бързо да постигна, когато Ройс подаде молбата. Исках да действам светкавично и точно и с деморализиращи аргументи и отговори да покажа на обвиняемия, че е загазил. Ако подплашех Джесъп, можеше дори да не се стигне до процес. Можеше да сключим споразумение. Да се признае за виновен. А това означаваше присъда. И се равняваше на победа за нашата страна.

— Според мен един от аргументите му ще е, че обвиненията вече не са валидни без предварително изслушване — каза Маги. — Това ще му даде две възможности. Първо ще поиска съдията да прекрати делото или поне да насрочи ново изслушване.

— Но нали е отменена само присъдата? — възразих аз. — Тя е свързана с процеса, а ние ще водим нов процес. Предварителното изслушване не е оспорено.

— Тъкмо така ще отговорим ние.

— Добре, ти се заеми с това. Друго?

— Няма да изтъквам повече възможности, ако ще ми ги възлагаш за подготовка. Това е третата задача, която ми поставяш, а по мои сметки ти си поел само една.

— Добре, аз ще поема следващото, което изскочи. Давай нататък.

Маги се усмихна и ме осени, че току-що съм се натъкнал на собствената си засада. Но преди тя да успее да натисне спусъка, вратата на кабинета ми се отвори и Бош влезе, без да почука.

— Спасен в последния момент — възкликнах аз. — Какво става, Хари?

— Имам свидетел, когото, струва ми се, трябва да изслушате. Според мен ще ни свърши работа и не са го използвали на първия процес.

— Кой? — попита Маги.

— Бил Клинтън.

Не свързвах името с никой от делото, но Маги, която го познаваше в детайли, веднага събра две и две.

— Един от шофьорите на „паяк“, които са работили с Джесъп.

Бош насочи показалец към нея.

— Точно така. Навремето е работил с Джесъп в „Аардварк Тоуинг“. Сега има автосервиз на Ла Бреа Булевард до кръстовището с „Олимпик“. Казва се „Президеншъл Мотърс“.

— И с какво може да ни е полезен като свидетел? — попитах аз.

Хари посочи вратата.

— Оставих го да чака при Лорна. Поканете го и той сам ще ви обясни.

Погледнах Маги и след като не видях възражение от нейна страна, казах на Бош да доведе Клинтън. Преди да излезе, той сниши глас и ни довери, че го проверил в полицейските бази данни и бил чист. Нямал криминално досие.

— Нищичко — завърши Хари. — Даже глоба за неправилно паркиране.

— Добре — отвърна бившата ми жена. — Да видим какво ще ни каже.

Бош излезе в приемната и се върна с нисък, около петдесет и пет годишен мъж, облечен в син работен панталон и риза с овална кръпка над джоба на гърдите, на която пишеше „Бил“. Не носеше очила и косата му беше грижливо сресана. Забелязах машинно масло под ноктите му, но реших, че този проблем може да се реши още преди да се е появил пред съдебните заседатели.

Хари придърпа един стол от стената и го постави в средата на стаята, с лице към бюрото ми.

— Седнете, господин Клинтън — покани го той. — Бихме искали да ви зададем няколко въпроса.

После с кимване ми предаде топката.

— Първо, господин Клинтън, благодаря ви, че се съгласихте да дойдете и да поговорите с нас.

Мъжът кимна.

— Няма проблем, в момента в сервиза няма много поръчки.

— С каква работа се занимавате в сервиза? Специализиран ли е в нещо?

— Да, в реставрация. Главно на британски коли. Триумфи, емджита, ягуари и всякакви други колекционерски марки.

— Ясно. Колко върви напоследък триумф „Ти Ар“ двеста и петдесет?

Клинтън ме изгледа, изненадан от очевидната ми запознатост с един от автомобилите, в които бе специализирал.

— Зависи в каква форма е. Миналата година купих една красавица за двайсет и пет бона. И вложих още близо дванайсет в реставрацията й. Плюс много работа.

Кимнах.

— Имах такава в гимназията. Ще ми се да не я бях продавал.

— Произвеждали са ги само една година. Шейсет и осма. Което я прави истинска колекционерска рядкост.

Пак кимнах. С това изчерпвахме всичко, което знаех за тая кола. Харесвах я просто заради дървеното предно табло и гюрука. През уикендите ходех с нея до Малибу и киснех по плажовете за сърфинг, въпреки че не можех да сърфирам.