Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Да, ваша светлост — хрисимо рече Ройс.

Искаше ми се да се пресегна, да вдигна ръката на Маги във въздуха и победно да я разтърся, но едва ли щеше да е уместно. И все пак се радвах, че поведохме поне с една точка пред Ройс.

След като обсъдихме още няколко рутинни досъдебни въпроса, срещата приключи и ние си тръгнахме през залата. Спрях да побъбря със секретарката на Брайтман. Не я познавах много добре, но не исках да излизам заедно с Ройс. Опасявах се, че ще си изпусна нервите, а той тъкмо това чакаше.

Когато го видях да минава през двукрилата врата в дъното, прекратих разговора и с Маги се насочихме към изхода.

— Здравата го срита по задника, Маги — похвалих я аз. — Словесно.

— Ще има значение само ако го сритаме на процеса.

— Не се бой, ще успеем. Искам да се заемеш с предаването на материалите. Действай както обикновено правите в прокуратурата. Струпай му всичко накуп. Дай му толкова много неща, че да не може да види кое е най-важното.

Тя се усмихна, обърна се и мина гърбом през вратата.

— Най-после загряваш.

— Надявам се.

— Ами Сара? Той трябва да се е досетил, че сме я намерили, и ако е умен, няма да чака да му дадем материалите. Сигурно е пратил свой човек да я търси. Лесно може да я открие. Хари го доказа.

— Нищо не можем да направим. Като стана дума за Хари, къде е той тази сутрин? — попитах аз.

— Обади ми се и каза, че трябвало да провери някои неща. Щял да се появи по-късно. Ти не отговори на въпроса ми за Сара. Какво ще…

— Кажи й, че може да я посети някой от страна на защитата, но не е длъжна да разговаря с него, ако не желае.

Излязохме в коридора и завихме наляво към асансьорите.

— Ако тя не разговаря с тях, Ройс ще се оплаче на съдията. Сара е ключовият свидетел, Мики.

— И какво от това? Съдията не може да я принуди да говори. А пък Ройс ще изгуби време за подготовка. Щом е решил да ни върти номера и ние няма да му останем длъжни. Всъщност какво ще кажеш за това? Ще включим в свидетелския списък всички затворници, с които Джесъп е лежал в една килия. Това би трябвало да ангажира следователите му за известно време.

На лицето на Маги се разля широка усмивка.

— Ти наистина влизаш в час, а?

Натикахме се в пълния асансьор. С Маги бяхме достатъчно близо един до друг, за да се целунем. Гледах я в очите, докато й отговарях:

— Защото не искам да загубя.

Бош закара Мади на училище, обърна колата и потегли обратно по „Удроу Уилсън“. Подмина дома си и се насочи към мястото, което хората от квартала наричаха „горното кръстовище“ с Мълхоланд Драйв. „Мълхоланд“ и „Удроу Уилсън“ бяха дълги и лъкатушни планински пътища, които се пресичаха два пъти — в подножието и на върха на планината. Оттам и местните названия „горно“ и „долно“ кръстовище.

Хари зави надясно по Мълхоланд Драйв и продължи до пресечката с Лоръл Кениън Булевард. След това отби от пътя и набра номера на диспечера на ЗСР, който Шипли му беше дал. Сержантът се казваше Уилман и трябваше да е осведомен за всяко текущо наблюдение на Звеното. ЗСР обикновено работеше по четири-пет несвързани помежду си случаи. Всеки от тях получаваше кодово име, за да има ред и да не се налага да използват истинските имена на заподозрените по радиостанцията. Бош знаеше, че наблюдението на Джесъп е наречено операция „Ретро“, защото се отнасяше до старо дело.

— Тук Бош от „Грабежи и убийства“. Следовател съм по дело „Ретро“. Интересува ме местонахождението на заподозрения, защото се готвя да отида в едно от любимите му свърталища. Искам да се уверя, че няма да се натъкна на него.

— Изчакайте.

Диспечерът остави слушалката, за да попита по радиостанцията къде се намира Джесъп. Отговорът, който Хари чу по телефона, беше заглушен от силно пращене и той изчака сержантът да му го повтори официално.

— В момента Ретро е в пещерата — незабавно съобщи дежурният. — Предполагат, че кърти.

„В пещерата“ означаваше, че си е вкъщи.

— Значи пътят ми е свободен — отвърна Бош. — Благодаря, сержант.

— За нищо.

Хари затвори и отново потегли по „Мълхоланд“. След няколко завоя стигна до Фрайман Кениън и отби към парка. Шипли му се беше обадил рано сутринта, преди да му свърши смяната, и му съобщи, че Джесъп пак е ходил и във Франклин, и във Фрайман. Хари започваше да се измъчва от любопитство какво е намислил заподозреният, още повече че беше минал и покрай къщата на Уиндзор Булевард, в която бе живяло семейство Ланди.