Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Бош слуша.

— Тук е Шипли, ЗСР. Наредено ми е да ви се обадя.

— Джесъп в парка ли е?

— В парк е, обаче тая нощ в друг.

— Кой?

— Фрайман Кениън на „Мълхоланд“.

Бош го знаеше — намираше се на десетина минути от Франклин Кениън.

— Какво прави?

— Просто тръгна по една от пътеките. Като в другия парк. Върви по пътеката и после сяда. Нищо друго. Само седи малко и си тръгва.

— Добре.

Хари погледна светещите цифри на часовника. Беше точно два.

— Ще идвате ли? — попита Шипли.

Бош си помисли за дъщеря си, която спеше в своята стая. Знаеше, че може да излезе и да се върне, преди тя да се е събудила.

— Хм… не, дъщеря ми е при мен и не мога да я оставя.

— Както искате.

— Кога свършва смяната ви?

— Към седем.

— Бихте ли ми се обадили тогава?

— Щом искате.

— Искам да ми се обаждате всяка сутрин, когато свършвате смяната си. И да ми казвате къде е ходил.

— Хм… добре. Може ли да ви попитам нещо? Тоя тип е убил момиче, нали?

— Да.

— И сте сигурен в това, така ли? Искам да кажа, нямате никакви съмнения, нали?

— Нямам никакви съмнения.

— Ами, хубаво, добре е да го знаем.

Бош разбра подтекста. Шипли искаше да се увери. Ако обстоятелствата наложеха употреба на сила срещу Джесъп, щеше да е добре да знаят по кого и защо стрелят. Нямаше нужда от повече обяснения.

— Благодаря, Шипли. До по-късно.

Бош затвори и отпусна глава на възглавницата. Спомни си съня за самолета. Как протягаше ръка към дъщеря си, но не можеше да достигне дланта й.

Даян Брайтман ни покани в кабинета си и ни предложи каничка кафе и чиния масленки — необичаен жест от страна на съдия в наказателен съд. Присъствахме аз, моята помощничка Маги Макфърсън и Клайв Ройс, който беше без асистентката си, но не и без своето нахалство. Той попита съдията дали може да получи горещ чай.

— Е, много ми е приятно — каза съдията, след като всички се настанихме пред бюрото й с чаши в ръце. — Не съм имала възможност да видя никой от вас да практикува в моята зала. Затова реших, че е добре да започнем малко по-неофициално в кабинета ми. Ако се наложи, веднага можем да излезем в залата и да продължим протоколно.

Тя се усмихна и никой от нас не й отговори.

— Първо трябва да заявя, че изпитвам искрено уважение към добрия тон в съдебната зала — продължи съдията. — И държа на подобно отношение от страна на адвокатите и прокурорите. Очаквам този процес да премине като енергично състезание на доказателства и факти по делото. Но няма да търпя никаква театралност или престъпване границите на учтивостта и юриспруденцията. Надявам се, че сте ме разбрали добре.

— Да, ваша светлост — отвърна Маги, а ние с Ройс кимнахме.

— Добре, сега да поговорим за отразяването в медиите. Пресата ще наблюдава неотлъчно делото като хеликоптерите, които следяха О. Джей Симпсън по магистралата. Това е очевиден факт. Получих молби от три местни мрежи, от един режисьор документалист и от предаването „В резюме“ на „Ен Би Си“. Всички искат да снимат целия процес. Не виждам проблем в това, стига да са взети съответните мерки за защита на съдебните заседатели, но се безпокоя за действията ви извън съдебната зала. Някой от вас има ли какво да каже по този въпрос?

Изчаках малко и след като никой не се обади, го направих аз.

— Ваша светлост, поради характера на това дело — втори процес по случай с двайсет и четири годишна давност — вече му е отделено прекалено голямо внимание в медиите и ще ни е трудно да изберем дванайсет души и две резерви, които не са научили за него през медийния филтър. Вече видяхме обвиняемия на първата страница на „Таймс“ и на първия ред на стадиона на „Лейкърс“. Как ще съберем безпристрастни съдебни заседатели при това положение? Медиите, не без помощта на господин Ройс, представят господин Джесъп като нещастен и преследван човек, а нямат и най-малка представа какви са доказателствата срещу него.

— Възразявам, ваша светлост — отвърна Ройс.

— Не можеш да възразиш — сопнах му се аз. — Това да не ти е съдебно заседание?!

— Ти беше адвокат, Мик. Къде отиде принципът „невинен до доказване на противното“?

— За него вече е било доказано противното.

— В процес, който Върховният съд на този щат обяви за „пародия“. На такава основа ли искаш да стъпиш?

— Виж, Клайв, аз съм адвокат и презумпцията за невинност е мярка, която се прилага в съда, а не в шоуто на Лари Кинг.