Майкъл Конъли - Отменена присъда

Бош прочете докладите и бързо заключи, че обвиняемият вече води два отделни живота. Денем движенията му бяха проследявани от медиите, които отразяваха изключително публичното му повторно запознанство с живота извън затворническата килия. Отново се учеше да шофира, да си избира храна от меню, да тича пет километра, без да му се налага да завива. Но вечер се появяваше един съвсем различен Джесъп. Без да знае, че все още е във фокуса на очи и обективи, той излизаше сам с взетата назаем кола. Ходеше във всички кътчета на града. В барове, стриптийз клубове, бардаци. В четвъртата си нощ на свобода бе потеглил по Мълхоланд Драйв — лъкатушния път по хребета на Санта Моника, която разполовяваше града. Нямаше нищо чудно в това, че се е качил на планината, откъдето се разкриваха въодушевяващи и дори величествени гледки на север и юг, към искрящите градски светлини. В миналото Бош също беше обикалял тези места.

Само че Джесъп не спрял на нито една от наблюдателните площадки, а край пътя до входа на Франклин Кениън Парк. И влязъл в затворения парк, провирайки се покрай един от порталите.

Това предизвикало проблем за групата от ЗСР, защото паркът бил пуст и наблюдателите рискували да ги види, ако се приближат прекалено. Докладът беше по-кратък от повечето други точки:

20/02/10 — 01,12. Обектът влезе във Франклин Кениън Парк. Наблюдаван на маса в зона за пикник, североизточен ъгъл, Пътеката на Блайндърман.

20/02/10 — 02,34. Обектът напуска парка, продължава на запад по „Мълхоланд“ до 405-о шосе и после на юг.

След това Джесъп се върнал в апартамента във Венис, в който живеел, и останал там през цялата нощ.

Имаше разпечатка на инфрачервена снимка на Джесъп, седнал на маса за пикник. Просто си седеше в мрака.

Бош остави снимката на масата и погледна дъщеря си. Мади пишеше с лява ръка като него. Като че ли решаваше математическа задача.

— Какво има?

Тя притежаваше майчиния си радар.

— Хм, онлайн ли си с лаптопа?

— Да, какво ти трябва?

— Можеш ли да отвориш карта на Франклин Кениън Парк? На Мълхоланд Драйв.

— Чакай само да свърша с това.

Детективът търпеливо я изчака да приключи с изчисленията си по математически проблем, който със сигурност беше на светлинни години от неговите възможности. През последните четири месеца живееше в постоянен страх, че дъщеря му ще го помоли да й помогне с домашните. Отдавна го бе надминала и по умения, и по знания. С нищо не можеше да й е от полза в това отношение и се опитваше да я насочва в други области, на първо място — наблюдателност и самозащита.

— Готова съм.

Тя остави молива и премести лаптопа пред себе си. Бош си погледна часовника. Наближаваше девет.

— Ето.

Мади плъзна компютъра по масата и завъртя екрана към него.

Разположен на юг от Мълхоланд Драйв и на запад от Колдуотър Кениън Булевард, паркът се оказа по-голям, отколкото Бош предполагаше. В ъгъла на картата имаше легенда, според която паркът обхващаше около две хиляди и четиристотин декара. Хари нямаше представа, че в тази девствена част от Холивудските хълмове има толкова голям резерват. Забеляза, че на картата са обозначени няколко туристически пътеки и зони за пикник. До тази в североизточния край водеше Пътеката на Блайндърман.

— Какво става?

Бош погледна дъщеря си. Това беше първият й опит да завърже разговор от два дни. Реши да не изпуска шанса.

— Ами наблюдаваме един човек. Звеното за специални разследвания — те са специалистите по наблюдение в Управлението. Следят човек, който съвсем наскоро излезе от затвора. Убил е момиченце. Отдавна. И кой знае защо е отишъл в тоя парк и просто е поседял на маса за пикник.

— И какво от това? Нали така правят хората в парковете?

— Ами било е през нощта. Паркът бил затворен и той се промъкнал вътре… и после просто поседял там.

— Да не е израснал край парка? Може да обикаля местата от детството си.

— Съмнявам се. Според нашите данни е израснал в окръг Ривърсайд. Идвал е в Лос Анджелис на сърфинг, но не съм открил никаква връзка с „Мълхоланд“.

Бош отново проучи картата и забеляза, че паркът има горен и долен вход. Джесъп беше влязъл през горния, който не му се падаше по път, освен ако целта му не са били точно зоната за пикник и Пътеката на Блайндърман.

Той върна лаптопа на дъщеря си и пак си погледна часовника.

— Ако си си написала домашните, тури си нещата в раницата за утре.

— Сложи, тате. „Сложи си нещата в раницата.“ Или „постави“.

— Извинявай. Сложи си нещата в раницата.