Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Имаме една версия, Сара. При направената аутопсия е установено, че сестра ви не е била изнасилена нито от убиеца, нито от когото и да било преди това. Знаем и че Мелиса е носела ваша рокля и онази сутрин я е взела назаем, защото я е харесвала.

Макфърсън замълча за миг, но Глисън не каза нищо.

— Когато започне процесът, ще трябва да обясним присъствието на семенната течност, открита върху роклята. Ако не го направим, ще се наложи впечатлението, че тя е от убиеца и че този убиец е вашият втори баща. Ще изгубим делото и Джесъп, истинският убиец, ще бъде свободен. Убедена съм, че не искате това, нали? Някои хора смятат, че двайсет и четирите години в затвора са достатъчно наказание за убийството на едно дванайсетгодишно момиче. Те не разбират защо го правим. Но искам да ви уверя, Сара, че аз не смятам така. Ни най-малко.

Сара Глисън не реагира веднага. Бош очакваше сълзи, но такива нямаше и той започна да се чуди дали емоциите й не са пресушени от травмите и греховете в живота й. Или това просто се дължеше на безсърдечност, скривана от миниатюрния й ръст. Тъй или иначе, когато тя накрая отговори, гласът й звучеше спокойно и безизразно, в пълен контраст с прочувствените й думи.

— Знаете ли какво съм си мислила винаги?

Макфърсън се наведе напред.

— Какво, Сара?

— Че оня човек всъщност уби трима души. Сестра ми, после майка ми… и накрая мен. Никой от нас не оцеля.

Последва дълго мълчание. Маги бавно се пресегна и постави длан върху ръката на Глисън — утешителен жест за нещо, за което не можеше да има утеха.

— Съжалявам, Сара — прошепна Макфърсън.

— Добре — каза Глисън. — Ще ви разкажа всичко.

На дъщеря ми вече й липсваше готвенето на майка й — която отсъстваше едва от един ден. Докато изхвърлях недоядения и сандвич в боклука и се чудех как е възможно да не се справя с някаква си принцеса с кашкавал, мобилният ми иззвъня. Обаждаше се Маги.

— Кажи ми нещо хубаво — поздравих я аз.

— Налага се да прекараш вечерта с нашата прекрасна дъщеря.

— Да, това е нещо хубаво. Само дето не ми харесва манджите. А сега ми кажи още нещо хубаво.

— Нашата главна свидетелка е готова да даде показания.

— Разпозна ли го?

— Да.

— Разказа ли ви за семенната течност и обяснението й съвпада ли с нашата версия?

— Да.

— И ще дойде да свидетелства за всичко това на процеса?

— Да.

През тялото ми премина дванайсетволтов заряд.

— Това всъщност са много хубави неща, Маги. Има ли нещо лошо?

— Амиии…

Платната на мачтите ми изведнъж провиснаха. Сигурно щях да чуя, че Сара все още е наркоманка или пък има някакъв друг проблем, който ще ми попречи да я използвам на процеса.

— Хайде, казвай!

— Е, ще се опитат да оспорят показанията й, разбира се, но те са доста солидни. Тя е борбена жена и си личи. Всъщност липсва само едно: емоциите. Преживяла е много и изглежда малко изчерпана емоционално. Няма сълзи, няма смях, просто всичко е безизразно.

— Можем да поработим по тоя въпрос. Ще я подготвя.

— Ами да, само че трябва да сме внимателни. Не казвам, че не я бива и така. Просто е като права линия. Иначе всичко е наред. Мисля, че ще ти хареса и ще ни помогне да върнем Джесъп в затвора.

— Това е фантастично, Маги! Наистина. Все още ли си съгласна да се заемеш с нея на процеса?

— Да.

— Ройс ще я атакува за метамфетамина — загуба на памет и тъй нататък. Начинът й на живот… ще трябва да си готова за абсолютно всичко.

— Ще бъда. За теб остават Бош и Джесъп. Още ли смяташ, че той ще даде показания?

— Джесъп ли? Да, трябва. Клайв знае, че няма да мине без него, не и след двайсет и четири години. Тъй че, да, аз ще ги поема.

— С Хари поне няма да има за какво да се притесняваш.

— И Клайв го знае.

— Какво би трябвало да значи това?

— Значи, че не бива да подценяваш Клайв Ройс Хитрия. Нали разбираш, вие прокурорите винаги допускате тази грешка. Ставате свръхсамоуверени и това ви прави уязвими.

— Много ти благодаря, Ф. Лий Бейли 5 5 Известен американски адвокат, лишен от адвокатски права. — Б.пр. . Ще го имам предвид.

— Как беше днес Бош?

— Беше си Бош. При теб какво става?

Надникнах през вратата на кухнята. Хейли седеше на дивана и си пишеше домашното на масичката.

— Ами, например, вече имаме съдия. Брайтман, сто и дванайсети отдел.

Маги се замисли за миг, преди да отговори:

— Бих казала, че това не е изгодно за нито една от страните. Тя е идеалната среда. Никога не е била прокурор, никога не е била адвокат. Просто добър, стабилен правист, специалист по граждански дела. Смятам, че никоя страна не получава предимство с нея.