Майкъл Конъли - Отменена присъда

Той я изчака да реагира, ала тя мълчеше и гледаше шишето с вода на масата.

— Да започнем с онзи ден — предложи Хари. — Засега няма нужда да преживявате пак ужасните моменти от отвличането на сестра ви, но спомняте ли си разпознаването на Джейсън Джесъп?

Глисън кимна бавно.

— Спомням си как гледах през прозореца. На втория етаж. Открехнаха щорите, за да надникна. Те не ме виждаха. Мъжете. Той беше оня с шапката. Накараха го да я свали и тогава разбрах, че е той. Спомням си го.

Детайлът с шапката окуражи Бош. Не се сещаше да го е прочел в материалите по делото, нито да го е чул в обобщението на Макфърсън. Фактът, че Глисън си го спомня обаче, беше добър признак.

— Каква шапка носеше? — повита той.

— Бейзболна. Синя.

— С емблемата на „Доджърс“ ли?

— Не съм сигурна. Пък и навремето едва ли съм знаела.

Хари кимна и продължи:

— Мислите ли, че ако ви покажа снимки на няколко души, ще познаете мъжа, който е отвлякъл сестра ви?

— Искате да кажете както изглежда сега ли? Съмнявам се.

— Не, не както изглежда сега — поясни Макфърсън. — На процеса ще трябва да потвърдим разпознаването от осемдесет и шеста. Ще ви покажем снимки оттогава.

Глисън се поколеба, после кимна.

— Естествено. Въпреки всичко, което направих със себе си през годините, не успях да забравя лицето на онзи мъж.

— Да видим тогава.

Докато Бош разтваряше папката на масата, Сара запали нова цигара от първия фас.

Папката съдържаше шест черно-бели снимки на арестанти — на една и съща възраст, с еднакво телосложение и цвят на кожата. Сред тях беше и фотография на Джесъп от 1986-а. Хари знаеше, че това е преломният момент в делото.

Снимките бяха разположени по три на два реда. Джесъп беше в средата на долния ред. Пети. Щастливото число на Бош.

— Не бързайте — каза той.

Глисън отпи глътка вода и премести бутилката настрани. Наведе се над масата и доближи лице на трийсетина сантиметра от фотографиите. Не й отне много време. Без колебание посочи снимката на Джесъп.

— Ще ми се да можех да го забравя — произнесе тя. — Но не мога. Винаги е някъде в ума ми. В сенките.

— Имате ли някакви съмнения за снимката, която избрахте? — попита Бош.

Сара отново се наведе и я погледна, после поклати глава.

— Не. Той беше.

Детективът се озърна към Макфърсън, която леко кимна. Разпознаването беше минало успешно и те се бяха справили добре. Липсваше само проявата на каквато и да е емоция от страна на Глисън. Ала изтеклите двайсет и четири години може би я бяха изчерпали. Хари извади химикалка и й я подаде.

— Бихте ли написали инициалите си и датата под избраната от вас снимка, моля?

— Защо?

— За да потвърдите разпознаването. Така просто ще изглежда по-солидно, когато я покажем в съда.

Той отбеляза, че тя не го попита дали е познала вярната снимка. Не се налагаше и това още веднъж потвърждаваше точността на спомените й. Поредният добър признак. След като Сара му върна химикалката, Бош затвори папката и я отмести встрани. Отново погледна Макфърсън. Идваше трудната част. Бяха се разбрали Маги да реши дали да повдигнат сега въпроса за ДНК експертизата, или да изчакат, след като Глисън твърдо реши да свидетелства.

Макферсън реши да не чака.

— Трябва да обсъдим още нещо, Сара. Разказахме ви за ДНК теста, който позволи на този човек да предизвика нов съдебен процес и да излезе на свобода, макар и само временно, надяваме се.

— Да.

— Взехме резултатите от анализа и ги проверихме в калифорнийската база данни. Получихме съвпадение. Семенната течност по роклята, която е носела сестра ви, е от вашия втори баща.

Бош внимателно наблюдаваше жената. Нито в изражението й, нито в погледа й се появиха признаци на изненада. Тази информация не беше нова за нея.

— През две хиляди и четвърта щатските власти започнаха да взимат ДНК проби от всички арестувани по обвинение в извършване на углавни престъпления. Същата година баща ви е бил арестуван, защото е блъснал човек с колата и е избягал от местопрестъплението. С нанасяне на телесни повреди. Не спазил знак стоп и блъснал…

— Втори баща.

— Моля?

— Казахте „баща ви“. Той не ми е баща. Беше ми втори баща.

— Грешката е моя, прощавайте. Та в крайна сметка в базата данни имаше ДНК на Кенсингтън Ланди и тя съвпадаше с пробата от роклята. Остана неизвестно откога семенната течност е била върху роклята. Може да е попаднала там в деня на убийството, седмица или даже месец по-рано.

Сара превключи на автопилот. Присъстваше физически, ала всъщност не беше там. Очите й бяха вперени някъде много далеч от стаята, в която се намираха.