Майкъл Конъли - Отменена присъда

— Леле, безпристрастен и справедлив съдия! Представям си го.

Маги премълча.

— Определи дата за първото съвещание в кабинета й. Сряда в осем сутринта, преди да започнат съдебните заседания. Как ти се струва?

Това означаваше, че съдията иска да се срещне с адвоката и прокурора и да обсъди делото неофициално в кабинета си, далеч от обективите на медиите.

— Мисля, че е добре. Сигурно ще установи правила за процедурата и контактите с пресата. Като че ли ще държи нещата изкъсо.

— И аз така си помислих. Свободна ли си в сряда да идем заедно?

— Ще трябва да си проверя графика, но май съм свободна. Опитвам се да разчистя всичко друго.

— Днес дадох на Ройс първата част от материалите, главно нещата от първия процес.

— Нали знаеш, че можеш да го забавиш до трийсетия ден?

— Да, ама какъв смисъл има?

— Важна е стратегията. Колкото по-рано му ги дадеш, толкова повече време за подготовка ще има. Той се опитва да ни притисне, като не се отказа от правото си на съкратен процес. Трябвало е да му отговориш, като не му разкриеш картите ни преди крайния срок. Трийсет дни преди процеса.

— Ще го запомня за следващия път. Но това бяха съвсем общи неща.

— Сара Глисън в списъка на свидетелите ли е?

— Да, но под името Сара Ланди, както през осемдесет и шеста. И дадох адреса на нашия офис. Клайв не знае, че сме я намерили.

— И не бива да знае до момента, в който сме длъжни да му го съобщим. Не искам да я тормози или да се чувства застрашена.

— Какво й каза за идването й на процеса?

— Казах й, че навярно ще се наложи да дойде за два дни. Плюс пътуването.

— И това няма да представлява проблем, така ли?

— Ами… тя има собствен бизнес, започнала е преди две години. В момента има един голям проект, но иначе нямали много работа. Предполагам, че когато ни потрябва, ще можем да я доведем.

— Още ли сте в Порт Таунсенд?

— Да, свършихме с нея преди час. Взехме си вечеря и се настанихме в един хотел. Денят беше доста тежък.

— Утре ли се прибирате?

— Полетът ни е чак в два. Трябва да вземем ферибот… дори само до летището си е цяло пътешествие.

— Добре, обади ми се сутринта, преди да тръгнете. Просто в случай че се сетя нещо, свързано със свидетелката.

— Хубаво.

— Някой от вас води ли си бележки?

— Не, решихме, че така може да я накараме да се държи по-сковано.

— Записахте ли разговора?

— Не, по същата причина.

— Добре. Искам възможно най-малко неща да влязат в материалите, които трябва да предадем на защитата. Кажи на Бош да не записва нищо. Можем да направим на Ройс копие от шестте снимки, които сте използвали за разпознаването, но само толкова.

— Ясно. Ще предам на Хари.

— Кога, тая вечер или утре?

— Какво пък означава това?

— Нищо, няма значение. Нещо друго?

— Да.

Приготвих се. Дребнавата ми ревност бе излязла наяве за миг.

— Искам да пожелая лека нощ на дъщеря си.

— Ааа — въздъхнах и усетих, че ме обзема облекчение. — Сега ще ти я дам.

Занесох телефона на Хейли.

— Майка ти е.

Работеха мълчаливо — Бош в единия край на масата, дъщеря му в другия. Той върху първите сводки за наблюдението на ЗСР, тя върху домашните си, разтворила учебници и лаптоп пред себе си. Бяха близо един до друг физически, но почти в нищо друго. Делото „Джесъп“ го поглъщаше изцяло — проверяваше стари свидетели и търсеше нови. Последните дни беше прекарал съвсем малко време с нея. Подобно на родителите си, Мади я биваше да се сърди и не му бе простила, че я остави за една нощ под грижите на училищната заместник-директорка. Цупеше му се, а на четиринайсет вече го правеше майсторски.

Сводките на ЗСР бяха друга причина за раздразнението на Бош. Не заради съдържанието им, а заради бавния им път до него. Бяха пратени по бюрократичните канали, от офиса на ЗСР до сектор „Грабежи и убийства“ и оттам до неговия началник, където бяха преседели три дни, преди най-после да ги оставят на бюрото му. В резултат разполагаше със сводките за първите три дни от наблюдението на Джейсън Джесъп и се запознаваше с тях от три до шест дни след факта. Процесът беше прекалено бавен и трябваше да направи нещо по въпроса.

Сводките представляваха сбити описания на движенията на обекта по дата, час и място. Повечето точки съдържаха само по едно изречение. Придружаваха ги и снимки, но в голямата си част направени от значително разстояние, за да не може обектът да забележи следящите го детективи. Това бяха зърнисти фотографии на Джесъп, обикалящ града като свободен човек.