Майкъл Конъли - Отменена присъда

Фрайман Кениън Парк беше разположен на пресечен, силно наклонен терен със стръмни пътеки, равен паркинг и наблюдателна площадка на върха, точно до „Мълхоланд“. Бош бе ходил там по служба и познаваше района. Спря така, че колата да е обърната на север, към долината Сан Фернандо. Въздухът беше чист и се разкриваше гледка чак до планината Сан Гейбриъл. Едноседмичните ужасни бури в края на януари бяха разчистили небето и смогът едва сега отново започваше да се прокрадва над долината.

След няколко минути детективът слезе до пейката, на която, по думите на Шипли, обектът беше седял двайсет минути, зяпайки светлините долу. Бош седна и си погледна часовника. В единайсет имаше среща със свидетел. Оставаше му повече от час.

Престоят му на пейката не разбуди интуицията му, нито му подсказа какво е правил там заподозреният по време на честите си посещения в планинските паркове. Накрая реши да продължи по „Мълхоланд“ до Франклин Кениън.

Ала там го очакваше същото — голям природен парк насред градския мравуняк. Бош намери зоната за пикник, която се описваше в сводките на ЗСР, но пак не успя да разбере с какво това място е привлякло Джесъп. Откри Пътеката на Блайндърман и я последва по стръмния склон, докато не го заболяха краката. Върна се на паркинга, напълно озадачен от поведението на заподозрения.

На връщане мина покрай голям стар чинар, който пътеката заобикаляше. Забеляза нещо сивкаво между два оголени корена в основата му и когато се вгледа внимателно, разбра, че е восък. Някой беше палил там свещ.

Из целия парк имаше табели, забраняващи пушенето и използването на кибрит, тъй като пожарите бяха най-голямата опасност за гората. Ала някой беше палил свещ в основата на дървото.

Прииска му се да се обади на Шипли и да го попита дали Джесъп не е направил това предната нощ, но знаеше, че не бива. Наблюдателят едва беше отстъпил от нощна смяна и сигурно спеше. Щеше да почака до вечерта.

Той огледа района около дървото за още някакви следи, че Джесъп е бил там. Като че ли някакво животно наскоро си беше правило дупки под чинара, но нямаше нищо друго.

Когато стигна до началото на пътеката и навлезе в зоната за пикник, Бош видя един лесничей да наднича в кошче за боклук. Приближи се до него и каза:

— Здравейте.

Лесничеят рязко се обърна, като държеше капака на кошчето далеч от тялото си.

— Да, господине?

— Извинявайте, не исках да ви стряскам. Аз… Разхождах се по пътеката и видях едно голямо дърво, май че е чинар. Като че ли някой е палил свещ в основата му. Чудех се…

— Къде?

— По Пътеката на Блайндърман.

— Покажете ми.

— Не ми се ще да бия пак целия път до долу. Не съм с подходящи обувки. Имам предвид голямото дърво по средата на пътеката. Сигурен съм, че ще го намерите.

— Паленето на огън в парка е забранено!

Лесничеят тръшна силно капака върху кошчето, за да подчертае думите си.

— Знам. Затова и съобщавам за случая. Но исках да ви попитам има ли нещо специално в това дърво, че някой е палил свещ там?

— Тук всяко дърво е специално. Целият парк е специален.

— Да, това ми е ясно. Бихте ли ми казали само…

— Бихте ли ми показали документ за самоличност?

— Моля?

— Документ за самоличност. Искам да видя документа ви за самоличност. Мъж с риза и вратовръзка, който се разхожда по пътеките с „неподходящи обувки“, ми се струва малко подозрителен.

Бош поклати глава и извади служебната си карта.

— Добре, ето.

Разтвори я и я протегна към лесничея, като му остави няколко секунди да я разгледа. Междувременно видя, че на табелката на униформата му пише „Брорийн“.

— Доволен ли сте? Сега ще отговорите ли на въпросите ми, господин Брорийн?

— Разследвате ли нещо? — попита лесничеят.

— Просто отговорете на въпросите ми за дървото на оная пътека.

Бош вдигна ръка в посоката, от която идваше.

— Сега разбирате ли?

Брорийн поклати глава.

— Съжалявам, но тук сте на моя територия и аз съм длъжен да…

— Не, приятел, всъщност ти си на моя територия. Но ти благодаря за изключителната помощ. Непременно ще спомена за теб в доклада си.

Хари се обърна и тръгна към паркинга.

— Доколкото знам, в онова дърво няма нищо специално — извика подире му лесничеят. — Съвсем обикновено дърво, детектив Борш.

Бош махна с ръка, без да се обръща, и добави неграмотността към списъка с недостатъците на Брорийн.

Като адвокат имах успех тогава, когато обвинението не беше подготвено за ходовете ми и те го изненадваха. Държавната машина като цяло скърцаше по рутинни релси и съдебното преследване на нарушителите на закона не правеше изключение. Като новоизпечен прокурор, бях взел тая работа присърце и се заклех да не се поддавам на удобството и опасностите на рутината. Обещах си да съм повече от готов за ходовете на Клайв Ройс Хитрия. Да ги очаквам. Да се досещам за тях дори преди него самия. И да съм като снайперист, скрит в короната на дърво — ловко да ги елиминирам един по един от разстояние.