Майкъл Конъли - Отменена присъда

Защото тогава не са имали нужда, от теб, помислих си. Но сега ще ми потрябваш.

— Какво ви прави толкова сигурен, че Джесъп ви е отправил тази заплаха в деня на убийството?

— Просто знам, че беше оня ден. Спомням си го, защото не всеки ден арестуват за убийство човека, дето работи с теб.

Той кимна, сякаш за да подчертае думите си.

Погледнах Бош, за да видя дали пропускаме нещо. Той разбра намека и отново пое разпита.

— Бил, кажи и на тях какво е станало, когато сте били в полицейската кола с Джесъп. По пътя за „Уиндзор“.

Клинтън кимна. Лесно се поддаваше на водене и аз го приех като поредния добър признак.

— Ами те всъщност си мислеха, че е Дерек. Полицията де. Той имаше криминално досие, но излъга, че нямал, и те го разкриха. Та затуй беше главен заподозрян. Качиха го на задната седалка на едната патрулка, а нас с Джейсън — в другата.

— Казаха ли къде ви водят?

— Казаха, че имали още въпроси, затуй си помислихме, че ни карат в участъка. В колата с нас имаше двама полицаи и ги чухме да си приказват, че щели да ни използват за разпознаване. Джейсън ги попита какво е това и те казаха, че не било голяма работа, просто им трябвали хора с гащеризони, защото искали да видят дали някакъв свидетел можел да познае Дерек.

Клинтън млъкна и погледна очаквателно първо Бош, после мен и накрая — Маги.

— Какво стана после? — попитах.

— Ами първо Джейсън каза на двамата полицаи, че не можели да ни взимат просто така за някакво разпознаване. Те отговориха, че изпълнявали заповед. Та отиваме ние на „Уиндзор“ и спираме пред една къща. Ченгетата слязоха да говорят с главния детектив, който стоеше там с още неколцина. Ние с Джейсън гледахме през прозорците, ама не видяхме никакъв свидетел. После главният детектив влезе в къщата и повече не излезе. Ние не знаехме какво стана и тогава Джейсън поиска да му дам шапката си.

— Шапката ли? — изненада се Маги.

— Да, моята шапка с логото на „Доджърс“. Носех я винаги и Джейсън вика, че трябвало да я вземе, защото познавал едно от ченгетата, дето стояха при къщата, когато пристигнахме. Каза, че веднъж се сбил с него заради някаква кола, която бил вдигнал, и ако оня го видел, щял да си изпати. И все повтаряше: „Дай ми шапката си“.

— И вие какво направихте? — подканих го аз.

— Ами не си помислих нищо особено, понеже не знаех онова, дето го научих после. Нали разбирате какво имам предвид? Затуй му я дадох и той си я тури. След туй, когато се върнаха да ни вземат от колата, ченгетата май не забелязаха, че сме си разменили шапката. Накараха ни да слезем и да застанем до Дерек. Стояхме там и после единия полицай го повикаха по радиостанцията, спомням си го. Той се обърна и рече на Джейсън да си махне шапката. Той си я махна и след няколко минути всички го наобиколиха, туриха му белезници и се оказа, че не е Дерек, ами той.

Преместих поглед от Клинтън към Бош и после към Маги. По изражението й видях, че историята с шапката е важна.

— И знаете ли кое е смешното? — попита автомонтьорът.

— Не, кое? — обърнах се аз към него.

— Така и не си получих шапката.

Той се усмихна и аз му отвърнах.

— Е, ще трябва да ви вземем нова шапка, когато приключим с всичко. А сега ще ви задам основния въпрос. Готов ли сте да повторите под клетва всичко, което ни разказахте, на процеса срещу Джейсън Джесъп?

Клинтън се замисли за няколко секунди и кимна.

— Да, ще го направя.

Изправих се, заобиколих бюрото и му подадох ръка.

— В такъв случай май си имаме свидетел. Много ви благодаря, господин Клинтън.

Ръкувахме се, после направих знак на Бош.

— Трябваше да те попитам, Хари, това ли беше всичко?

Той също се изправи.

— Така ми се струва. Ще върна господин Клинтън в сервиза му.

— Отлично. Още веднъж ви благодаря, господин Клинтън.

Свидетелят се изправи.

— Моля, викайте ми Бил.

— Непременно, обещавам. Ще ви викаме Бил и ще ви повикаме за свидетел.

Всички се засмяха по оня фалшив начин и Бош изведе Клинтън от офиса. Върнах се и седнах зад бюрото.

— Добре, кажи сега за шапката.

— Това е страхотна връзка — отвърна Маги. — Когато разговаряхме със Сара, тя си спомни, че Клостър се обадил по радиостанцията от спалнята на полицаите на улицата и им наредил да накарат Джесъп да си свали шапката. И тогава тя го разпознала. После Хари прегледа материалите по делото и откри списък с иззетите вещи при ареста на Джесъп. Шапката на „Доджърс“ беше в него. Още се опитваме да открием тези вещи — доста е трудно след двайсет и четири години, но може да са отишли в „Сан Куентин“. Така или иначе, даже да нямаме шапката, имаме списъка.