Бърнард Меламъд - Говорещият кон

Понякога си представя, че е напълно свободен „човек“, някой с неопределен външен вид и характер, може би лекар или адвокат,и помага на бедните. Не е лошо като идея за полезен живот. Но макар да сънувам аз, или ако не сънувам, правя каквото правя, чувам Голдбърг да говори в МОЯ сън. Говори като мене:

Първо на първо ти си от главата до петите говорещ кон, не просто някаква си кранта, която не може да говори и, честна дума, нямам нищо против тебе затова, че МОЖЕШ да говориш, Абрамовиц, а против онова, което казваш, когато си отваряш устата и нарушаваш правилата. Що се отнася до състезателния кон, ако се видиш каква развалина си-с наднормено тегло, с огромен увиснал корем и дебела, тъмна, неравна козина, която не лъсва, колкото и да те четкам и разресвам, и четири космати, дебели криви крака плюс чифт малки кривогледи очи — сам ще се откажеш от безумната идея да станеш състезателен кон и то още преди да те превърнат в посмешище. Що се отнася до рецитирането на поезия, кой би пожелал кон да му рецитира поезия? Абсурд. Що се отнася до последния сън или там каквото те тревожи, онова дето искаш да станеш лекар или адвокат, остави я ти тая работа, не живеем в такъв свят. Конят си е кон, дори и когато е говорещ кон, не се бъркай с човеците, ако разбираш какво имам предвид. Щом си говорещ кон, такава ти била съдбата. Предупреждавам те, не хитрувай, Абрамовиц. Не се опитвай да узнаеш всичко, ще полудееш. Никой не може да знае всичко, не живеем в такъв свят. Спазвай правилата на играта. Не клати лодката. Не се опитвай да ме правиш на маймуна, знам повече от тебе. Такъв съм се родил. Трябва да бъдем онези, които сме, макар да не ни е леко и на двамата. Но такава е логиката на положението. Диктува се от определени закони, въпреки че за някои е трудно да проумеят това. Законът си е закон, не можеш да промениш реда. Само така нещата си остават скачени. Ние сме взаимно свързани, Абрамовиц, това е. Ще ти призная, за да ти доставя удоволствие, че не мога да живея без теб и няма да те оставя да живееш без мен. Трябва да си изкарвам хляба и ти си ми говорещия кон в номера, от който се прехранвам, плюс че мога да се грижа и за твоите нужди. Истинската свобода, както винаги съм ти казвал и ти все не вярваш, е да проумееш това и да не хабиш енергия, съпротивлявайки се на правилата, ако го правиш, ще си похабиш живота. Ти си просто един кон, който може да говори, и повярвай ми, малко са конете, които я могат тая работа, така че ако си умен, Абрамовиц, трябва да си щастлив, вместо непрекъснато да недоволстваш. Не разваляй номера, ако не си търсиш белята. Що се отнася пък до онези жълти топки от твоите изпражнения, ако се държиш прилично и джентълменски и внимаваш какво приказваш, ще извикам още утре чистачите да ги изгребат, след което лично аз ще те окъпя с топла вода от маркуча. Повярвай ми, нищо не може да се сравни с чистотата.

Така се гаври с мене насън, макар напоследък да нямам чувството, че спя много.

На късите разстояния, между малки и големи градове, циркът се придвижва с фургони. Теглят ги другите коне. На мене Голдбърг не ми разрешава, което също поражда тревожни мисли в главата ми. На по-дългите разстояния, между два големи града, ние се превозваме с цирковите влакове на бели и червени райета. Аз си имам бокс в един от товарните вагони заедно с няколко неговорещи коня, с гриви, заплетени „фантазе“ и с подкастрени опашки, всичко това заради номера с ездата без седла. Нито един от нас не се интересува особено от другия. Те мислят, ако изобщо могат да мислят, че кон, който говори, чисто и просто се перчи. Единственото, което знаят, е да ядат и да пият, да пикаят и да серат. Не си разменят и дума помежду си. Нямат нито тъпи, нито добри хрумвания.

След дългите железопътни пътешествия обикновено ни се полага свободен ден, без представление, а Голдбърг става мрачен, когато нямаме нито сутрешно, нито вечерно представление. Рано сутрин след дългото пътуване с влака той залюбва отново бутилката и започва да ми чука отвратителни морзови забележки и заплахи.

— Абрамовиц, мислиш прекалено много, кому е нужно? Освен това мислите ти прозират, а ти дори не знаеш, от което следва, че и мислите ти не го знаят. Казано другояче, не ставай прекалено честолюбив. Кажи ми например какво мислиш в момента?

— Отговори и въпроси, господарю, предимно нови, за да си осъвременим номера.

— Глупости, нямаме никаква нужда от нови, и така номерът е прекалено дълъг.

Той би трябвало да знае въпросите, които всъщност си задавам, макар че е по-добре да не ги знае.