Бърнард Меламъд: Говорещият кон

ОТГОВОР: — За да поздрави своята приятелка кокошката.

ВЪПРОС: — Защо жълтата патица пресича пътя?

След миг объркано мълчание всички пощуряха, удряха до посиняване коленете си с юмруци — из целия цирк хвърчаха разкъсани сламени шапки, но Голдбърг, стъписан и сякаш невярващ на очите си, изпепели с кръвнишки поглед коня. Ръждивото му лице стана тъмновиолетово. Изплющя с камшика си и сякаш ледовете в реката се пропукаха. Осъзнавайки в ужаса си, че е прекалил, Абрамовиц оголи големите си зъби, подхвърли задницата си нагоре и без да иска направи няколко крачки напред. Зрителите обаче помислиха, че това е цветисто допълнение към номера и лудо заръкопляскаха. Гневът на Голдбърг се поуталожи и като отпусна камшика, той се престори, че се смее под мустак. Сред неспирните ръкопляскания Голдбърг гледаше лъчезарно Абрамовиц, сякаш това беше едничката му рожба, която няма начин да сгреши, макар Абрамовиц да знаеше дълбоко в душата си, че собственикът му е бесен.

— Не забравяй КОЙ КОГО, невменяеми коньо — изчука Голдбърг с гръб към публиката по носа на Абрамовиц.

Накара го да обиколи още веднъж в галоп арената, метна се с акробатически подскок върху неоседлания му гръб и лудо го пришпори към изхода.

След което му съобщи по морза с твърдите кокалчета на пръстите си върху черепа, че ако му скрои още веднъж подобен номер, ще го заведе лично във фабриката за лепило. КЪДЕТО ЩЕ ТЕ СТОПЯТ ЗА КЛЕЙ. — Каквото остане, е за храна на кучетата.

— Пошегувах се, господарю — обясни Абрамовиц.

— Разбирам да беше казал отговора, но да зададеш и въпроса сам е безобразие.

Насъбраната горчилка накара говорещият кон да отвърне:

— Направих го, защото така се почувствах свободен.

Тогава Голдбърг го шибна жестоко по шията с убийствената си пръчка. Задушавайки се, Абрамовиц се олюля, но кръв нямаше.

— Недей, господарю — изпъшка той, — не върху старата ми рана.

Голдбърг позабави топката, но продължи да размахва камшика.

— Само посмей още веднъж, дърта кранто, и ще си направя палто от конска кожа с пухкава яка, гуул, гуун, гник, гонк.

Слюнки бълбукаха в ъгълчетата на устата му.

Ясно.

Понякога ми се струва, че съм идея, но каква ти идея, застанал тук, в мръсната конюшня с копита, потънали в жълтите топки на собствените ми изпражнения, където се чувствам стар, отвратен от себе си и усещам миризмата на лошия си дъх, докато зъбите ми мелят в торбичката за зоб твърдия овес и го превръщат в размесена с пяна буца, а Голдбърг си пуши дългата цигара и зяпа телевизия. Храни ме доста добре, естествено, като се има предвид, че менюто е овес, но затова пък не ми е чистил бокса от една седмица. Лесно е да си го върнеш на един кон, ако си отмъстителен човек.

И така продължават с номера на матинета и вечерни представления, което поддържа Голдбърговото добро настроение и предизвиква неудържимия смях на публиката, но Абрамовиц сънува, че е на открито. Това са странни сънища, ако изобщо са сънища, той не е сигурен нито какво са, нито откъде се взимат — скрити мисли може би за свобода или някаква самоирония? Нима можеш да имаш мнение за нещо, което е неосъществимо? И изобщо чувал ли е някой за говорещ кон, който при това сънува? Голдбърг с нищо не показва, че знае какво става, но Абрамовиц подозира, че разбира повече, отколкото си дава вид, защото конят, легнал в собствените си изпражнения на мръсната слама, се събужда от опасния унес и чува как собственикът мърмори нещо насън със своя говор на глухоням.

Абрамовиц сънува — или нещо от този род — един друг живот, който би могъл да живее — например на кон, който не може да говори, не може да роди нито една мисъл и е напълно доволен, че е един просто безсловесен кон. Вижда се как тегли, да речем, каруца по селския път. От двете му страни се издигат разлистени буки, а отвъд тях се ширят зелени поля с диви цветя. Ако беше такъв кон, вероятно щеше да се оттегли и да отиде да пасе сред полята. В по-смелите си сънища се вижда като състезателен кон с предпазни наочници за надбягване, който препуска с всичка сила по последната отсечка на разкаляната писта и разсича клина от галопиращи коне, за да спечели само с един нос на финиша, а жокеят с положителност не е Голдбърг. Жокей няма, той е паднал от коня.

Но ако не е състезателен кон, нека бъдем реалисти, ако Абрамовиц продължи да живее като говорещ кон, то тогава той няма да работи в цирк — всяка вечер ще рецитира поезия от сцената. Театърът е претъпкан и хората въздишат ох и ах, какви прекрасни неща казва този кон.